Реекспортът на лекарства е причината през изминалите 2 години пациентите, ползващи инсулин, биологични средства, нискомолекулни хепарини и други медикаменти да бъдат в непрекъснат риск от прекратяване на лечението им. Това е и причината за създаването на петиция от сдружение „Диабет и предиабет“ , публикувана на сайта peticiq.com. Апелът на сдружението е изпратен до министъра на здравеопазването, управителя на НЗОК и омбудсмана.
По неофициални данни паралелният износ на лекарства представлява около 6-7% от пазара у нас. Грубо това означава около 200 млн. лв. годишно.
Ето още под какво са се подписали над 530 човека само за ден:
Всеки ден получаваме сигнали и оплаквания за липса на инсулини и други животоподдържащи медикаменти в аптечната мрежа. Първоначално инсулините на НовоНордиск, а после и тези на Ели Лили и Санофи станаха обект на легален, но лишен от капка морал реекспорт. Пациентите, които са в диабетните фейсбук групи, около 9000 души, са принудени да се молят за инсулини на другите диабетици. Но на лечение с инсулин са над 75 000 диабетици, които нямат достъп до диабетните групи и животът им е оставен на произвола на съдбата и на случайността. Непрекъснато липсват инсулини в Русе, Дупница, Благоевград, Пирдоп…
Само една от фирмите създаде телефон на пациента, където може спешно да се съобщи за липса на медикамент. Другите компании отказват какъвто и да е контакт с пациентските организации. Заявките в аптеката не гарантират, че ще има инсулин. В Русе пациентите чакаха един от медикаментите със седмици. А човек може да оцелее без инсулин максимум 24 часа.
Жертва на паралелния износ са и биологичните средства за лечение на ревматоиден артрит, болест на Бехтерев и други ревматоидни заболявания, с които се лекуват около 4500 пациенти. Реекспортират се дори нискомолекулните хепаринови препарати, които са евтини, но са жизненоважни и от тях например зависи животът на бременните и на хората, претърпели тежки операции. Понякога отчаяни пациенти купуват медикаментите си от аптеки в Турция, Гърция, Румъния, Сърбия. Купуването и пренасянето на лекарства обаче поставя пациентите в риск да купят фалшив или негоден медикамент. Пациентите подаваха сигнали до всички институции. Отговорът е, че това е легално. Отговорът на представителствата вносители пък беше – количествата за задоволяване на потреблението се доставят, но се прави реекспорт.
Не знаем как и чрез какъв механизъм, но искаме МЗ, НЗОК, ИАЛ и българското правителство да гарантират на пациентите, че животът им няма да зависи от морала на местната аптека или склад за лекарства. НЕДОПУСТИМО е да има липса на жизненоважни медикаменти. Държавата трябва да може да се справи с проблем, произтичащ от сблъсъка на правото на бизнеса да печели и правото на пациентите да бъдат живи и да се лекуват.
Искаме да обърнем внимание на факта, че при инсулините, биологичните средства и нискомолекулните хепарини не може лесно и бързо да се заменя един медикамент с друг, а понякога – това е недопустимо и невъзможно поради специфика на заболяването при конкретния пациент.
Ето защо, призоваваме институциите да намерят механизъм и да осигурят наличието на жизненоважните лекарства в българската аптечна мрежа – или като се забрани временно реекспортът на тези медикаменти в трети страни, или да се създаде организация за контрол.
