По-малко болници и по-високи заплати за медицинските сестри и лекари от определени специалности са част от решенията на здравните власти за предоляване на кадровата криза в сектора. Припомняме, преди 3 месеца депутатите задължиха министър Асена Сербезова да изготви план с конкретни мерки и точни срокове как липсата на доктори и сестри ще бъда запълнена и как младите медици да бъдат задържани в България.
С писмо до председателя на НС здравният министър представи краткосрочни, средносрочни и дългосрочни мерки, като сред тях са още кампания за повишаване на имиджа на медсестрите, по-висок прием за специалисти по здравни грижи в университетите, смяна на името на професията, финансиране от МЗ или НЗОК на амбулаторни здравни грижи, създаване на междуведомствен съвет по човешките ресурси в сектора към здравното ведомство и по-активно участие на общините в задържането на младите лекари и сестри.
По-високите заплати, според МЗ, могат да бъдат заложени в наредба на МС и за сестрите да има предвидени стъпки за повишение при по-висока квалификация. В плана на проф. Сербезова се залага още и на помощ от държавата за общинските болници, които не могат да си позволят да плащат по-високи възнаграждения. В доклада до депутатите се предлага и да се стартира дискусия за съвсем нов начин на финансиране на персонала в болниците, като идеята е заплатите да не зависят от обема дейност, което щяло да намали и ненужните хоспитализации, а така да се освободят допълнителни средства.
Поне 3 години пък би отнело закриването, сливането или преструктурирането на ненужни звена според Националната здравна карта, което също би довело до повече свободен човешки ресурс в системата.
„Ние сме пред катастрофа. От работещите 32 000 лекари над 65% са над 50-годишни. А 88% от джипитата са над 51-годишни. Това ни говори, че след 4-5 години ще говорим за работещи само пенсионери в извънболничната помощ“, коментира пред БНР председателят на Българския лекарски съюз д-р Иван Маджаров. Той даде пример, че преди пандемията годишно са умирали по 300-400 лекари, а по време на COVID смъртността сред съсловието е скочила двойно и това, по думите му, не се дължи само на коронавируса, а и на възрастта на медиците. „Проект за спасяване на българското здравеопазване няма. Нямаше и повече средства през тази година и за справяне с галопиращата инфлация и повишените цени за консумативи, ток, вода, парно, а в края на годината ще има нова инфлация“, алармира д-р Маджаров.
