100 000 българи на ден посещават личния си лекар или специалист в извънболничната помощ. Това стана ясно на пресконференция в здравното министерство, на която екипът на проф. Асена Сербезова в оставка се похвали с напредъка си по въвеждането на електронното здравеопазване. По думите на Сербезова за 7 месеца при служебните правителства дигитализацията е била в застой, но през последните 6 месеца са въведени 15 е-услуги. Тя беше категорична, че електронното здравеопазване е ключова реформа, въз основа на която процесите в системата могат да бъдат управлявани по-адекватно – на базата на реални данни, количествени и качествени показатели.
Например само от 1 юни досега са издадени над 1 млн. е-направления, от които става ясно, че най-често българинът има нужда от преглед при кардиолог, офталмолог и да заведе детето си на педиатър. Пак само са този период става ясно, че най-често джипитата ни пращат за изследване на пълна кръвна картина, захар и креатинин. Най-честите основни диагнози са хипертонично сърце и диабет, а придружаващи – диабетна полиневропатия и стенокардия. Издадени са и 17 млн. е-рецепти за лекарства, които НЗОК поема напълно или частично, а от 1 август вече ще влизаме в болница само с е-направление. „Тогава всички данни за сектора ще бъдат налични в Националната здравна информационна система, което ще направи възможно извеждането на българското здравеопазването на светло“, подчерта проф. Сербезова.
Според министъра добавена стойност от дигитализацията в сектора ще бъде и по-ефективното управление на освободените ресурси, в т.ч. и финансови. По този начин, по думите ѝ, ще бъдат преустановени и редица нерегламентирани практики.
„През последните няколко месеца беше извършена тиха революция в нашето здравеопазване, а именно реалното въвеждане на електронното здравеопазване и дигитализацията. За здраве държавата, като публичен ресурс, ежегодно разходва около 7 млрд. лв. Въпреки това до момента тези средства не бяха обхванати от електронното здравеопазване“, отбеляза началникът на кабинета и председател на НС на НЗОК доц. Васил Пандов. Той припомни, че от 1 август и процесите в болничната помощ ще бъдат дигитализирани и вече ще бъде ясно в кои болнични структури, колко пациента, с какви диагнози и кога са постъпили и изписани. „По този начин ще се преустанови обикалянето на линейките в търсене на свободни болнични легла“, уточни Пандов.
Той и министър Сербезова обещаха до следващата седмица да е готов и докладът за смъртността от COVID у нас и анализ защо е по-висока от останалите страни в ЕС. Те признаха, че има две болници – една в София и една в провинцията, които са отчели доста висока смъртност, но докато за столичната имало обяснение, то в другата тече проверка. По информация на Скенер.нюз става дума за „Пирогов“ и болницата в Разград.
