Министрите на България, Хърватска, Естония, Унгария, Литва, Латвия, Полша, Румъния, Словения и Словакия представиха общо писмо до ЕК с настояване за редуциране на предстоящите доставки на ваксини срещу COVID-19, както и за предоговаряне на условията по споразуменията, подписани от ЕК, съобщиха от пресцентъра на здравното ни министерство.
Целта на предоговарянето е да бъде гарантирано ефективното разходване на публичен ресурс и да има клаузи, защитаващи обществения интерес. По време на дебата относно Регламента за Европейското пространство за здравни данни, който се проведе днес в рамките на редовно заседание на Съвета на Европейския съюз по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси, министър Сербезова изрази сериозната си загриженост относно излишъка на ваксини срещу COVID-19, които предстои да бъдат бракувани, тъй като доставяните количества ваксини сериозно надхвърлят потребностите на населението. Тя припомн, че България е изпращала до ЕК писма с конкретни предложения за промяна в текстовете на споразуменията.
Министрите обсъдиха и очакваните ползи от цифровизацията на здравния сектор, както и от необходимостта от отчитане на ефекта върху здравните услуги и медицинските грижи в държавите членки, инвестициите в инфраструктура, защитата на личните данни и спазването на етични принципи, свързани с достъпа до данни на пациенти. Проф. Сербезова акцентира върху запазването на възможността за споделяне на пациентски данни като право, а не като задължение. Тя подчерта, че е необходимо информираното съгласие на гражданите за употреба на данните им да остане, за да се съхрани доверието им в системата.
„България споделя мнението, че дейностите на европейско ниво по разработване и внедряване на иновативни цифрови решения в подкрепа на обмена на здравни данни и информация с цел улесняване на трансграничното предоставяне на здравни грижи имат потенциала да постигнат заложените цели. Същевременно при внедряването и прилагането на тези иновативни решения следва да се отчитат различните възможности, спецификите на населението на всяка държава членка (включително по отношение на дигиталната грамотност сред застаряващото население), особеностите на здравната система, нивото на цифровизация, управлението и финансовият ѝ ресурс“, коментира още проф. Сербезова.
