Против ваксините говорят най-вече хора, които си боядисват косите с бои, в които има десетки съставки, за които не знаят нищо, и които ядат кренвирши, в които има съставка, „за да хрупа на зъб“ и една „черна, смрадлива течност, която придава на кренвирша вкус на опушено месо“. Това заяви проф. Георги Момеков от Катедрата по фармакология, фармакотерапия и токсикология на МУ-София по време на пресконференция на тема „Пост-COVID синдром и усложнения“. Събитието е част от националната информационна кампания „По-силни срещу COVID-19”, която се организира от Българското сдружение по иновативна медицина (БСИМ) в партньорство с Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM).
Той припомни какви са различните видове, одобрени за употреба, ваксини, технологиите на създваването им и доказателствата за техните безопасност и ефикасност. Проф. Момеков обърна внимание и на различените видове имунитет – див (от преболедуване), ваксинационен и хибриден (комбинация от първите два), като отбеляза, че най-устойчив на вируса е последният.
Фармакологът представи данни, според които ваксинационното покритие корелира със смъртността от COVID-19, като в държави с нисък имунизационен обхват, каквато е България, тя е по-висока. Именно затова, според него, ако бяха изчакани обичйните срокове за клинични изпитвания на ваксините, щетите за обществата, щяха да са свързани с висока смъртност, висока честота на тежко протичаща инфекция с трайни последствия, продължителна нетрудоспособност, изтощаване на здравните системи, засягане на пациентите, изискващи постоянни и спешни грижи, продължаващи мерки тип локдаун с блокиране на икономиката и висока честота на мутации.
„От традиционните ваксини няма особена полза, докато РНК-ваксините са изключително гъвкави. Изговориха се страшно много глупости, при положение, че човечеството се занимава с тях от десетилетия, както и с подобни вещества. Проблемът на тези ваксини е, че те са с огромна молекулна маса с много заряди, не могат да преминават през нашите клетки, а мястото им на действие е вътреклетъчно и затова трябва да се формулират в наночастици, от които впоследствие не остава нищо, тъй като са биоразтворими. Много се говореше за наночастиците при положение, че дамите, а и някои господа, ежедневно си почистват грима с мицеларни води, които съдържат наноразмерни, повърхностно активни вещества“, каза д-р Момеков. Той подчерта, че информационната РНК не съдържа инфекциозен причинител. „Спомням си, че имаше случаи на хора, гонени от работа след ваксиниране, за да не заразят останалите. Много се говореше и че били експериментални течности и не им бил ясен съставът. Съставът им е публикуван на страницата на СЗО и ЕМА и в него няма нищо тайно. Вътре в клетките на човека, както всеки учител по биология може да обясни, водят до синтез на белтък, а извън клетките умират бързо. Тук няма и особена биотехнология, защото реално се принтира ДНК секвенцията, след което я превръщаме чрез обратна транскриптаза в информационна РНК“, обясни фармакологът.
„Дългият COVID-19 е труден за диагностициране и много от изброените проблеми се срещат и при други заболявания“, заяви пък д-р Валери Цеков, председател на Българското сдружение по иновативна медицина. Той посочи и на кои симптоми трябва да се обърне внимание: продължаващо усещане за отпадналост, продължаваща кашлица повече от четири седмици, главоболие, световъртеж, липсва на апетит, болки в корема, задух, болки в гърдите, високо кръвно налягане, загуба на памет, тромбофлебити, косопад и ставни и мускулни болки.
Д-р Цеков отбеляза, че ваксините срещу заболяването намаляват риска от тежко протичане на болестта и смърт. Той напомни, че над 4 млн. и 400 хил. са поставените дози у нас, няма никакви съобщения за сериозни странични реакции.
Затруднено дишане, тромбемболии и проблеми на кръвоносната система, сърдечно-съдови усложнения, нарушено психично здраве, главоболие, „мозъчна мъгла“ са сред най-честите здравословни проблеми при дълъг COVID-19. „По-склонни да развият дълъг COVID-19 са лицата, които са прекарали тежко болестта или са били хоспитализирани, неваксинираните лица, които са преживели мултисистемен възпалителен синдром по време на или след COVID-19“, обясни д-р Цеков.
По думите му при децата също се наблюдава дълъг COVID-19, но по-рядко – около 2% от заболелите, а симптомите са поява на тревожност, умора, сърцебиене, затруднено дишане, алергичен ринит. Д-р Цеков даде пример с проучване във Великобритания, което обхваща 258 790 деца между 5 и 17 години, като според него 1.8% са имали симптоми, продължаващи поне 56 дни след заболяването. Позовавайки се на проучвания в Иран и Русия той заяви, че дълъг COVID се установя по-често при по-големи деца.
