Ако иновативно лекарство не действа на даден пациент, касата да плаща за него по-малко. Тази идея предложи Деян Денев, изпълнителен директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM). Така по думите му може да се гарантира по-бърз достъп на българските пациенти до модерните терапии. „Фармацевтичните иновации ще стигат до българските пациенти по-бързо, ако новите лекарства се включват в системата на заплащане от НЗОК два пъти годишно, а не веднъж, както е сега“, категоричен е Денев.
„Над две години (764 дни) чака българският пациент за нови лекарства. За сравнение в Германия болните получават достъп до иновативни терапии след 133 дни“, съобщи Лука Чичов, генерален мениджър на IQVIA за България на семинар за журналисти на тема „Защо се бавят новите лекарства и как да съкратим чакането за пациентите?“. Статистиката е част от проучване на Европейската федерация на фармацевтичните индустрии и асоциации (EFPIA) на индикатора за достъп до иновативно лечение в Европа „EFPIA WAIT“.
Анализите показват, че достъпът на пациентите от Западна Европа до нови лекарства е значително по-добър в сравнение с тези в Централна и Източна Европа. Българите имат едва 31% достъп до разрешените от ЕМА терапии, заплащане с публични средства. В Европа този процент е 46. С най-добър достъп до терапии е Германия, където едва 13 от всички 160 лекарства не стигат до пациентите, а в България пациентите нямат достъп до 111 нови лекарства.
В периода 2017 – 2020 г. са одобрени за употреба 41 онкологични лекарства. Към 1 януари т.г. всички те са достъпни за пациентите в Германия, в Италия – 37, в Дания и Швейцария – 35, а в България са само 17 при средно 23 за ЕС. При одобрените в ЕС 57 лекарства „сираци“ средното ниво на достъп на пациентите в Съюза е 21. Отново най-много терапии са достъпни за живеещите в Германия (54), а в България са достъпни 8 от всички 57 лекарства „сираци“.
Около 30 нови лекарствени продукта стават достъпни за българските пациенти всяка година, а бюджетното им въздействие в първата година спада от 46 млн. лв. през 2020 г. на 22 млн. лв. през 2021 г., което е едва 1,05% от бюджета на НЗОК за лекарства през 2021 г., подчерта Александър Алексиев, изпълнителен директор на SAT Health, който представи проучване за бюджетното въздействие на новите терапии в периода 2017 – 2021 г. По думите му плащанията на НЗОК за нови лекарствени терапии през годината на навлизане на пазара са между 1% и 3% от разходите на НЗОК за лекарства и се компенсират напълно от спадащите разходи за по-стари продукти, които са между -6% и -9%.
С 12%-16% нарастват плащанията на НЗОК за медикаменти, които са на пазара от няколко години и са навлезли устойчиво в клиничната практика. Увеличението на бюджета на НЗОК за лекарства за 2022 г. от 7.4% спрямо бюджета за предходната година все още е недостатъчно за покриване на нарастващите нетни плащания на НЗОК за лекарствени продукти през 2022 г.
