Болниците в София почти не подават донори, а в столицата са най-големите реанимации, които поемат най-много пациенти и най-тежките случаи. Това отбеляза зам.-здравният министър д-р Петър Грибнев по време на кръгла маса в парламента за проблемите пред трансплантациите у нас. Например за миналата година само „Лозенец“ е подала една донорска ситуация, а за сравнение МОБАЛ „Д-р Ст. Черкезов“ във Велико Търново има шест подадени ситуации, варненската УМБАЛ „Св. Марина“ е с пет, четири донора са координирани в УМБАЛ „Св. Георги“ в Пловдив.
Според председателя на парламентарната здравна комисия доц. Антон Тонев основните проблеми пред трансплантационната дейност са недостигът на органи, недостатъчният финансов ресурс и липсата на информация сред обществото. Депутатът от левицата проф. Георги Михайлов допълни, че не е уреден и въпросът с финансирането на посттрансплантационното наблюдение на пациентите. „Тези пари, които в момента отделя държавата за трансплантации просто не стигат“, заяви той.
„Необходимо е ресертифициране на центровете, които осъществяват трансплантации, тъй като в момента една такава структура може да не прави нищо, но се води център“, отбеляза проф. Никола Владов, началник на Клиниката по чернодробно-панкреатична и трансплантационна хирургия във ВМА. Той поиска сериозна подкрепа от държавата, както и нов стандарт, който да оценява центровете на база строги критерии, както и промяна в наредбата за финансиране на трансплантациите. „В момента дейността по трансплантацията на органи се изплаща на база отчетени фактури за направени разходи. Когато тази стойност достига някаква цена, болницата трябва да плати от собствения си бюджет 25% за труда на лекарите, което няма никаква логика“, обясни проф. Владов.
Зам.-директорът на „Св. Екатерина“ и началник на клиниката по сърдечна хирургия проф. Димитър Петков пък посочи, че в момента не се извършват много сърдечни трансплантации, но се поставят по 10-11 изкуствени сърца годишно. „Не можем обаче да проследяваме тези пациенти, поради липса на финансиращи механизми“, алармира той.
За разграничаване на нормативно ниво на органната от клетъчната трансплантация, настоя проф. Добрин Константинов от ИСУЛ. Според проф. Михайлов проблем е и малкият брой донори на стволови клетки в клетъчната банка. Д-р Боряна Аврамова, началник на Хематологичното отделение при СБАЛДОХЗ, отбеляза, че положението с трансплантацията на хемопоетични стволови клетки е катастрофално.
Такова е и положението при детските чернодробни трансплантации, обяви детският гастроентеролог д-р Мила Байчева. По думите й от една година такива не се извършват у нас. Тя настоя, ако се вземе решение тази дейност в България да не се прави, то спешно да се канализира редът за присаждането на черен дроб на деца в чужбина, който в момента е изключително затруднен. „Жестоко е в 21 век да загиват деца, които се нуждаят от трансплантация“, подчерта тя.
„Голяма част от българските лекари не знаят какво е мозъчна смърт“, заяви д-р Сибила Мариновa, началник на отделението по анестезиология и интензивно лечение в МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ – Велико Търново и регионален координатор по донорство.
Зам.-здравният министър обеща нов стандарт и поиска финансови разчети от болниците. „На база на тях трябва да видим за какви пари става въпрос и дали е възможно да ги осигурим“, добави д-р Грибнев.
