Търсим начин с Министерството на финансите да субсидираме допълнително общинските болници, които няма да успеят да изпълнят изискванията в рамковия договор за по-високи основни заплати на медиците, обяви здравният министър проф. Асена Сербезова пред бтв. Тя обаче беше категорична, че вкарването на КТД в НРД е положителна стъпка за увеличение на доходите на лекарите и сестрите, въпреки заканата на болничните сдружения да атакуват обвързването на заплатите с клиничните пътеки в съда. „Какво биха постигнали, ако падне тази клауза в НРД? Ще лишим от възможност болници да дадат тези по-високи заплати“, заяви проф. Сербезова.
По думите й увеличението на доходите трябва да бъдат трайно, а не да зависи от обстоятелствата, конкретен министър или конкретен ръководител на лечебно заведение. „Това е заложено в НРД. Към основната заплата има възнаграждение за нощен труд и прослужено време. Отделно има допълнително материално стимулиране и доскоро т.нар. COVID-добавки. Тези два елемента не бяха положени на здрава основа, тъй като ДМС-то зависи от много фактори – доплащания от пациенти, доплащане за избор на екип, понякога и от волята на ръководителя на болничното лечебно заведение. Това, което постигаме с изискванията в НРД, е основната заплата да бъде по-висока“, обясни тя.
В отговор на въпрос за какво ще се използват 604-те млн. лв. повече в бюджета за здравеопазване тази година, в сравнение с миналогодишния, проф. Сербезова заяви, че това е революционно увеличение, защото за първи път се вдигат драстично средствата за извънболнична помощ и профилактика. „През последните две години свикнахме да говорим за COVID, но хроничните заболявания не са си отишли. Напротив, около 30-40 % от пациентите в ЕС, поради страх от заразата и заради реорганизация на здравната система, не са се погрижили за своите заболявания. Отделно българинът е най-болен, въпреки големия брой хоспитализации. Затова се насочихме към профилактиката на отделните заболявания и там увеличението е над 30%“, изтъкна министърът.
Проф. Сербезова заяви още, че несъмнено в България трябва да има детска болница и медицинската грижа трябва да започва от най-малките с цялостна концепция за детското и майчино здравеопазване, като бъдат интегрирани и нуждите на медицинските специалисти. „Все пак трябва да има сграда. И предлагам въпроса къде да бъде построена да оставим в ръцете на специалистите по геодезия – на хората, които се занимават с това“, коментира предпазливо Сербезова. По думите й повечето проблеми, свързани с построяването на детската болница, са били градоустройствени. „Ако процесът е от няколко етапа, беше започнато от средата. Затова ние направихме работна група, за да се заложат здрави основи“, посочи министърът.
На въпрос дали ще се намира в двора на бившата Правителствена болница тя отговори, че скоро ще бъде направен доклад от работната група, която разглежда и други места за строежа. Сербезова е категорична, че незавършеният строеж в двора на „Александровска“ не отговаря на изискванията за детска болница и се е обсъждало неговото събаряне, но там може да възникне проблем за околните сгради. „За момента се обсъжда всякакви варианти. Сменен е борда на инвестиционната компания и се работи активно“, обобщи проф. Сербезова.
