Всички функционалности и свързаности на е-здравеопазването трябва да са готови най-късно до 1 януари 2023 г., което ще струва близо 10 млн. лева, предвижда проект на Наредба за работата на НЗИС, публикувана на сайта на здравното ведомство. Националната здравна информационна система ще събира на едно място е-досиетата на пациентите и регистрите по заболявания. За формирането им ще се генерират електронни здравни записи. Е-досието за един пациент се генерира автоматично с генерирането на първия електронен здравен запис, като едновременно с това се генерира и уникален личен идентификационен код (ЛИК), който се съобщава незабавно на пациента чрез електронно съобщение.
В електронното здравно досие ще има следната структура: идентификационни данни; информация за новороденото; медицински прегледи; направления; резултати от медико-диагностични дейности; хоспитализации; имунизации; рецепти (електронни предписания); медицинска експертиза. То ще осигурява бърз достъп до здравна информация за лицето, необходима при спешни състояния, в следния обхват: имена и ЕГН; кръвна група; алергии; задължителни и други проведени имунизации; прекарани остри инфекциозни заболявания; установени хронични заболявания или увреждания; провеждано или провеждащо се медикаментозно или друго лечение; вложени медицински изделия и данни за контакти с близки.
Пълен достъп до е-досието ще има самият пациент, но само чрез КЕП, като за малолетните достъпът ще е предоставен на родителите (настойниците), а когато детето е непълнолетно (между 14 и 18-годишна възраст) достъпът ще е споделен между него и родителите. С навършването на 18 години достъпът на родителите или настойниците до досието на детето се прекратява автоматично. Изключение – както при децата, така и при възрастните – са случаите, в които пациентът е под попечителство. Тогава достъп до неговото е-досие има попечителят.
Всеки пациент може да разреши достъп до данните в своето е-досие при нужда от медицинска помощ. Този достъп за личните лекари е постоянен и ще важи за всички записи в досието, за специалистите от извънболничната помощ – в рамките на до 30 дни след извършване на първичен преглед, за болниците – до 30 дни след изписването на пациента от лечебното заведение, а аптеките и лабораториите ще могат да видят само записите, свързани с конкретната тяхна дейност по отношение на пациента, и само за момента на извършването на съответната дейност.
„Уредбата ще спомогне за повишаване на качеството и ефективността на системата на здравеопазването чрез изграждане на интегриран здравен запис на гражданите, който включва всички медицински данни от проведени лечение, терапии, медицински изследвания, приложени лекарствени продукти и други дейности, което е предпоставка за адекватно диагностициране и ефективно лечение“, се посочва в мотивите към проекта. Според МЗ ще се повиши и контролът, а разходите в сектора ще се намалят.
„Освен това работата на НЗИС позволява извършването на мониторинг на процесите в здравеопазването, разходването на финансови средства и взимане на ефективни управленски решения, базирани на данни, изтъкват от ведомството, като добавят и факта, че уредбата ще даде възможност за повишаване на качеството на административните услуги в здравеопазването“, смятат още от МЗ.
Междувременно от „Информационно обслужване“ съобщиха, че джипитата и специалистите от извънболничната помощ вече имат възможност да издават електронни направления за всички медико-диагностични дейности и да прекратят напълно употребата на хартиените еквиваленти.
В НЗИС са внедрени всички над 900 кода за различните изследвания и модулът за издаване на електронни направления за медико-диагностични дейности работи с пълната си функционалност. Досега електронни направления се издаваха единствено за изследвания, свързани с COVID-19.
Новата функционалност на системата позволява на лабораториите да изпращат резултатите от изследванията директно в НЗИС и са достъпни в електронното медицинско досие на пациента. Данните от електронното медицинско досие се достъпват единствено с Квалифициран електронен подпис и са на разположение на пациента по всяко време на денонощието.
„С интегрирането на всички кодове за медико-диагностични дейности в системата направихме поредната успешна крачка в изграждането на електронното здравеопазване в България“, каза изпълнителният директор на „Информационно обслужване“ Ивайло Филипов. По думите му от пускането в експлоатация на модула за е-направление в началото на декември 2020 г. досега са издадени общо над 380 000 електронни документа. Общопрактикуващите лекари, които работят със системата, са близо 3600, а най-много са издадените направления в София, Пловдив, Бургас и Варна. Общо 302 000 пациенти са получили своите направления по електронен път.
