Народното събрание задължи министъра на здравеопазването проф. Асена Сербезова да предложи конкретни мерки и срокове за тяхната реализация за преодоляване на кадровата криза в сектора. Това трябва да се случи до 3 месеца, като Сербезова ще трябва да каже и как да се задържат младите лекари и сестри у нас.
Текстът, който гласуваха депутатите, беше предложен от ДПС, но от него отпаднаха други две ключови точки – в срок от 6 месеца здравният министър да представи конкретни финансови разчети за парите, които ще трябват за реализирането на мерките, както и след година да докладва конкретни резултати.
Проф. Асена Сербезова отговори на Джевдет Чакъров, че кадровата криза е един от основните проблеми в здравеопазването и предложи създаването на по-разширена работна група, която да изработи план за попълването на недостига с млади специалисти. „Имаме препоръка от ЕК някои общински болници да се преструктурират със съответния минимум отделения, така че населението там да е осигурено с необходимите медицински дейности. Крайно време е и да решим и проблема с болниците за долекуване“, припомни депутатът от ДПС на министърката.
Проф. Георги Михайлов от БСП пък се разгневи на колегите си, че по време на разискването на такива важни въпроси, които могат да взривят обществото, залата е полупразна. Той предложи две решения – единна специализация и регионализацията на сектора. Проф. Михайлов е категоричен, че се налага сериозна инвестиция в младите лекари и сестри, но и обвързването им с договор да работят в България определен период от време.
„Не може да постъпваме по един и същи начин, ако искаме да постигнем различни резултати. Два са главните проблеми – броят на лекарите и сестрите в пенсионна и предпенсионна възраст и броят на младите лекари и професионалисти по здравни грижи, които искат да работят в места, различни от университетските болници“, коментира депутатът от ГЕРБ-СДС и бивш здравен министър проф. Костадин Ангелов. По думите му държавата трябва да направи всичко възможно всички желаещи млади лекари, които искат да специализират, да бъдат финансирани. Той припомни и идеята си за три заплати за младите медици, които решат да работят в неблагоприятни райони – едната да получават от самата болница, друга част от възнаграждението да идва от общината, а третата – от държавата.
Колегата на проф. Ангелов – проф. Асен Балтов, пък предложи 100% да се субсидират най-липсващите специалности, а за най-търсените да има задължително обвързване с 5-годишен договор.
Според д-р Ивайло Христов от „Има такъв народ“ проблемът е в работодателя, защото от управителите на лечебните заведения зависи каква ще е заплатата на медицинските специалисти. „В това отношение ролята на МЗ, макар и принципал на държавните болници, всъщност е само на наблюдател. Затова ИТН ще предложи промяна в Закона за публичните предприятия, с които ще се дадат повече правомощия на принципала да упражнява контрол върху управлението и въвеждане на мандатност на директорите“, обяви д-р Христов.
Председателят на парламентарната здравна комисия доц. Антон Тонев от ПП обобщи, че специализацията трябва да стане по-масова и по-различна, каквото и да означава това. Д-р Хасан Адемов от ДПС пък му напомни, че най-големият проблем е липсата на сестри и това трябва да се промени още от приема в университетите.
