Остър кадрови дефицит изпитват болниците в страната. Над 73% от лечебните заведения са заявили, че имат недостиг на лекари, а около 90 на сто – на медицински сестри. Това води до прегаряне на персонала и влошава качеството на оказваните грижи за пациентите. Без своевременни мерки, според повечето мениджъри, ще се стигне до принудително преструктуриране и самозатваряне на немалка част от лечебните заведения в страната в следващите пет години. Това са основните изводи от анкетата на „Индекс на болниците“ за кадровия дефицит в здравеопазването. Тя бе проведена през януари и февруари тази година сред 69 болници от цялата страна. От тях 11.8% са специализирани, 88.2 на сто са многопрофилни, държавна собственост са 17.6%, смесена – 29.4%, общинска – 25%, частна – 27.9%, с университетски статут са 23.5% от всички участвали. С над 500 легла са 17% от лечебните заведения, около 30% са с между 250 и 500 легла, а с до 250 легла разполагат 53% от участниците в изследването.
Според председателя на БЛС д-р Иван Маджаров към 24 февруари в страната има 31 356 лекари, от които 26 000 са със специалност, но над 60% от тях са на възраст от 51 до 70 години. Едва 16% от младите лекари имат специалност. Увеличава се и смъртността сред лекарите. През 2017 г. са починали 420 лекари, през 2018 г. – 380, през 2019 г. – 424-ма, през 2020 г. – 505, през 2021 г. – 723-ма.
Недостиг на лекари
Над 73% от анкетираните болнични мениджъри са заявили, че изпитват недостиг на лекари. Според тях най-голям е дефицитът на специалисти в следните области – Анестезиология и интензивно лечение – 42,9% от болниците, Хирургия – 41,7%, Педиатрия – 38,8%, Кардиология – 34,7%, Неврология – 28,6%, Неонатология – 28,6%, Акушер-гинекология – 26,5%, Инфекциозни болести – 26,5%, Клинична лаборатория – 26,5%, Нефрология – 24,5%, Вътрешни болести – 22,4%, Спешна медицина – 22,4%, Образна диагностика – 22,4%.
В 82,6% от анкетираните лечебни заведения до 40 медици работят на договор и на друго място. При близо 35% от болниците са налице дейности, за които не разполагат с щатен специалист и работят по договор с друго лечебно заведение. В повечето случаи – 64%, става дума за липсата на до трима щатни специалисти. Най-често те са от следните области – Токсикология, Кардиохирургия, Микробиология и паразитология Инфекциозни болести, Съдова хирургия, Онкология, Анестезиология и интензивно лечение, Неврохирургия, Педиатрия, Клинична алергология. В 85% от лечебните заведения има специалисти на граждански договор, като при повечето става дума за до 10 души. Основно те са от следните специалности – Хирургия, Акушерство и гинекология, Токсикология, Неврология, Кардиология, Анестезиология и интензивно лечение, Инфекциозни болести, Педиатрия, Образна диагностика, Гастроентерология.
Последиците от недостига на лекари
Най-често – в 81% от случаите, липсата на специалисти води до прегаряне на персонала, смятат участниците в анкетата. Около 78% от лечебните заведения посочват, че трудно обезпечават 24-часовата дейност на работа, а близо 45% от анкетираните посочват като следствие закъсняла или неточна диагностика и намаляване качеството на лечение. Едва за 4% от анкетираните недостигът на лекари не води до последствия.
Текучество на лекари
Близо 42% от анкетираните болници заявяват, че е налице и текучество сред медицинските специалисти в тях. Сред основните причини за това са достигане на пенсионна възраст (39%), заплащането (36%), работа в друго ЛЗ (17%), пренатоварването (14%), разкриване на нови структури (11%).
Недостиг на медицински сестри
Още по-голям е проблемът с дефицита на медицински сестри. Недостиг на този вид кадри заявяват близо 90% от анкетираните болници. В над 40% от анкетираните лечебни заведения на един лекар се пада по-малко от една или една медицинска сестра. В 58% от болниците на една сестра се падат над 7 пациенти, които да обслужва. Липсата на медицински сестри е във всички направления, но като специалностите с остър недостиг са посочени Анестезиология и интензивно лечение, АГ, Хирургия, Педиатрия, Вътрешни болести, Неврология, Спешна медицина, Психиатрия. При 88% от анкетираните лечебни заведения до 40 сестри работят и на друг договор.
Последици от недостига на сестри
Дефицитът на медицински сестри оказва най-голямо влияние върху качеството на лечение, става ясно от отговорите на анкетираните лечебни заведения. 51.6% от мениджърите посочват, че недостигът води до липсата на адекватни грижи за пациентите, а 60%, че липсата на тези кадри води до увеличаване на възможността от грешка при болничния престой на пациентите и намаляване на качеството на лечение. Прегарянето на персонала също е сред основните последици от недостига на медицински сестри (82,3%), според 8% от лечебните заведения няма последствия за работния процес.
Текучество на сестри
При 56,7% от лечебните заведения е налице текучество на медицински сестри. Основните причини за това са заплащането (48,6%), пренатоварване и извънреден труд (37,8%), достигане на пенсионна възраст (32,4%), лоши условия на труд (18,9%), разкриването на нови структури (10,8%), преместване в друга държава (8,1%).
Причини за кадровия дефицит
По-лошите условия на труд и заплащане в сравнение с други лечебни заведения в страната или чужбина, както и липсата на модерна апаратура са една от водещите причини за липсата на кадри у нас (56%). Откриването на нови болници в областта и в страната също играе съществена роля за недостига на медицински специалисти. Тази причина е посочена близо от 47% от анкетираните. Недостатъчно производство на кадри е заявена като причина за кадровия дефицит от 65,6% от анкетираните, а липсата на възможности за кариерно развитие и подходящи условия за специализация са причина за недостига на кадри според 31% от болниците.
Прогнози
Над 53% от анкетираните мениджъри се опасяват, че в следващите 1-5 години ще изпитат сериозен недостиг на кадри, който ще доведе до редукция на дейността на лечебните им заведения. Други 32% изпитват същите притеснения, но в по-дългосрочен план – следващите 5-10 години.
Ако не се приемат мерки, 92% от анкетираните мениджъри смятат, че ще се стигне до принудително преструктуриране и самозатваряне на част от болниците в страната в следващите 5-10 години. Според тях това ще се случи предимно при общинските и областните лечебни заведения. Според 44% от участниците в изследването ще се наложи да се попълни кадрови състав с медицински специалисти от трети страни или с млади кадри от МУ, а според 11% от анкетираните занапред няма да има промени в сегашното положение.
Мерки
Основната мярка за справяне с кадровия дефицит според мениджърите е по-доброто заплащане на специалистите. Според 71% от анкетираните са нужни по-високи заплати за медицинските сестри, според 59% на младите лекари до 35 години, а според 51% – на лекарите в дефицитните специалности.
Aнкетираните мениджъри са единодушни, че са нужни и промени в болничната система. 68% смятат, че трябва да се ограничи откриването на нови лечебни заведения на база предварително изчислени и публично обявени от МЗ потребности, а 49%, че е нужно преструктуриране на лечебните заведения в регионите, където няма потребност от тях или нужните кадри за работата им. Според 43% е възможно да се въведе и нов принцип за сключване на договор с НЗОК – на база потребностите от медицинска помощ във всеки регион и комплексността на предлаганите услуги.
Като друга основна възможност за справяне с проблема според 72% от мениджърите е производството на повече кадри от МУ в страната. Също така създаване на по-добри условия за кариерно развитие (30,8%), и подобряване на условията за специализация (33,8%).
„Болниците се роят, но териториалното им разпределение е неравномерно. България е на челно място в ЕС по брой легла на глава от населението, но има региони, в които достъпът до здравни грижи е затруднен“, коментира министърът на здравеопазването проф. Асена Сербезова. Тя изтъкна необходимостта от правилно разпределяне на медицинските специалисти по области, но за да има интерес от тяхна страна трябва да се създадат еднакви възможности за придобиване на квалификация и професионално развитие.
„Електронно здравеопазване, условия за кариерно развитие на младите специалисти, мандатност на началниците на клиники и постепенно преминаване от клинични пътеки към диагностично-свързани групи като форма за заплащане на лечението в болниците – това са част от приоритетите на управляващата коалиция в сферата на здравеопазването“, посочи доц. Антон Тонев, депутат от ПГ на „Продължаваме промяната“ и председател на Комисията по здравеопазване в НС.
Д-р Ивайло Христов от ИТН пък представи актуални данни, според които към момента задълженията на болниците са в размер на 783 милиона лева. Според д-р Таня Андреева, акушер-гинеколог в „Шейново“ и бивш министър на здравеопазването, дори в София „има болници на командно дишане – като Александровска и ИСУЛ, които ако ги закрият никой няма да разбере, че ги няма“.
Бившият зам.-здравен министър д-р Бойко Пенков предложи да се създаде орган, който да координира работата на всички ангажирани с промените в здравеопазването институции. „Нужен е и национален регистър на заетите в системата, за да се вижда в реално време миграцията на специалисти в страната“, добави той. Според него местната власт трябва да действа проактивно и да предложи по-добри условия на специалистите, които иска да задържи – поемане на наема за жилище, осигуряване на детска градина и пр. социални придобивки, които могат да привлекат специалистите в по-отдалечените райони.
