Няма пациент, преболедувал COVID, който да не страда от някакво сърдечно нарушение, а лечението на инфекцията често влошава налични сърдечносъдови заболявания, алармира в интервю за БГНЕС д-р Рада Прокопова, началник на отделението по кардиология в столичната болница „Света Анна“. По думите й коронавирусът причинява съдови тромбози, това е едно от главните усложнения по време на самото боледуване, нараства също и честотата на инфарктите, инсултите и белодробния емболизъм.
„Боледуването от коронавирус води до хипоксия на белите дробове, като това се среща при повечето хора, които са преболедували опасната инфекция. За две години не сме виждали тежки перикардни реакции налагащи хирургични манипулации. Самото лечение на COVID, което ние прилагаме, често влошава налични сърдечни заболявания и отключва съдови заболявания при хора, които имат наследствена предразположеност“, твърди специалистът. Тя уточни, че една част от лечението е свързано с прилагане на кортикостероиди, които сами по себе си водят до задържане на течности, което води до хипертонични кризи, ритъмни нарушения, сърдечна недостатъчност и пациентите, които са били в болница имат сериозна нужда от пренастройка на терапията.
„От друга страна COVID е състояние, което е свързано с дихателна недостатъчност. Това е една болест, която засяга изключително масивно белите дробове, което води до хипоксия, намалено количество на кислород в кръвта. Когато се стига до хипоксия, намаляването на кислорода води до много токсични реакции включително от страна на сърдечносъдовата система. Бавно и поетапно при хората, преживели инфекцията, се появява обостряне на вече съществуваща сърдечна недостатъчност от всякакъв тип“, посочи д-р Прокопова и добави, че хипоксията е свързана с по-тежка изява на ритъмни нарушения. „Почти няма пациент, преболедувал коронавирус, който да не се оплаква от сърцебиене. Всичко това важи за хората, които са имали силна симптоматика“, уточни кардиологът.
„Няма как да скрием, че боледуването от COVID е един огромен психологически стрес. Опасността от заразата и незнанието накъде ще тръгне тази болест, дали ще се излекуваме лесно или бавно, дали ще имаме остатъчни проблеми води до прекалена стресова обстановка, която се отразява негативно на сърдечносъдовата система“, споделя д-р Прокопова.
Тя алармира още, че около 20% от населението над 40 години е засегнато от хипертонична болест, а на около 70 години – 60-70% от хората страдат от високо кръвно налягане. „Честотата на исхемичната болест е по-рядка, но със сигурност има 10%. Предсърдното мъждене е болест, която е свързана със 70% от инсултите. Тя е изключително честа на възраст над 60 години и засяга 35% от населението. Фактът, че нямаме симптоми не означава, че сме здрави. Моят призив е към хората над 50-годишна възраст, да се обръщат към кардиолог веднъж в годината, но в никакъв случай не призовавам младите да се втурват към кабинетите, дори да са преболедували коронавирус. 90% от младите нямат нужда от тези прегледи. Не мисля, че това е разумно по отношение на тяхното психологическо здраве“, съветва началникът на кардиологичното отделение в „Св. Анна“.
Според д-р Прокопова вторичната профилактика (когато се е появило заболяване) у нас е съпоставима с тази в останалите европейски страни, но първичната (свързана с превенцията) е много лошо застъпена. „Лекарите не са достатъчно ангажирани с корекцията на заболяванията преди да са се появили. Няма никакъв клиничен път за хората, които още не са болни“, подчерта д-р Рада Прокопова.
