Депутати се заканиха да променят няколко закона заради казуса с изграждането на частна мегаболница в село Казичене, така че да не никнат лечебни заведения, так където няма нужда от тях, а НЗОК да може да избира с кого да сключва договор според потребностите от медицинска помощ в дадено населено място.
По време на днешния блиц контрол в парламентарната здравна комисия народните представители задължиха министър Асена Сербезова да им предостави в 7-дневен срок копие от цялата административна преписка, подадена от МБАЛ „Сърце и мозък“ за разрешаване извършването на нови медицински дейности на адрес в обл. София, с. Казичене, и в болницата в Плевен, включително становището на агенция „Медицински надзор“ и становищата на дирекциите на МЗ.
Здравният министър обясни пред депутатите, че на 30 септември 2021 г. е издадена заповед, с която се разрешават новите дейности в МБАЛ „Сърце и мозък“ в Плевен, но до началото на мандата й не е било издадено разрешение за адреса в Казичене, но не е имало и заповед за отказ. „По закон преценката за разрешаване на нови дейности е в компетенцията на министъра на здравеопазването, като се изисква комплексна оценка на ИАМН, както и становище от НЗОК. Административната преписка е подадена от МБАЛ „Сърце и мозък“ в Казичене и в Плевен. От „Медицински надзор“ е извършена комплексна оценка през август 2021 г., допълнена през септември 2021 г., поради пропуск за непосочено ниво на кадиохирургията. Вследствие на оценката от ИАМН е отправено предложение до министъра на здравеопазването за разрешаване на нови дейности. Представено е и становището на НЗОК за новите дейности в Казичене, като от него става ясно, че тяхното закупуване ще бъде предвидено във финансовите планове на здравната каса за 2024 г., а по отношение на новите дейности в Плевен – в рамките на досега съществуващите финансови параметри на лечебното заведение“, посочи проф. Сербезова.
ИАМН обаче дава положително становище за изграждането на болница в Казичене с 500 легла, но според бившия здравен министър и депутат от ГЕРБ проф. Костадин Ангелов е бил оказан натиск върху служители на агенцията. Той поиска и нова проверка по случая. „ГЕРБ ще сезира МВР и прокуратурата по казуса“, добави проф. Ангелов, о министър Сербезова обеща нова и по-разширена проверка. Освен това намекна, че вероятно ще са нужни законодателни промени, така че въпросът да бъде уреден принципно, а не за конкретния случай.
„Възможно е да се намерят законодателни вратички, които трябва да се поправят, защото пациентите не бива да са стока, а здравеопазването – търговия“, изтъкна депутатът от ИТН д-р Ивайло Христов. По думите му може да се окаже, че проф. Асена Сербезова ще бъде принудена да подпише разрешението за Казичене. „Нямаме никаква гаранция, че този казус няма да се повтори и затова трябва да си направим изводите какви законодателни промени да направим, например в чл. 37 от Закона за лечебните заведения. А също и по отношение на НЗОК – касата трябва да може да сключва договор за необходимия брой легла и да си избира с кого, а не всеки да тича след директора й с фактура“, уточни д-р Христов.
„Благодаря на д-р Христов, че прочете думите ми между редовете. Да, вероятно ще са необходими нормативни промени“, призна министър Сербезова. С нея се съгласи и председателят на комисията от ПП доц. Антон Тонев. За промяна в нормативната уредба се обяви и д-р Александър Симидчиев от ДБ. „Цялата тази дискусия тръгна от едно становище на НЗОК за това как бюджета й за 2024 г. ще може да поеме финансирането на нова болница, прогноза, която е невъзможно да се направи, така че нека да видим как да занапред да избегнем възможностите за появата на подобни фючърсни сделки“, категоричен беше той.
„Не знам дали ви е станало ясно, но това, което е трябвало да стане, вече е станало. Служебният министър Стойчо Кацаров си е свършил работата още на 30 септември 2021 г. „, разясни проф. Асен Балтов, бивш директор на „Пирогов“, сега депутат от ГЕРБ-СДС.
В БСП пък не бяха единни по темата. Народният представител, избран от Плевен, Илиян Йончев подкрепи ограничаването на появата на нови болници в региони, където няма нужда от допълнителна медицинска помощ. „И държавната болница в Плевен и цялото здравеопазване, както и МУ-Плевен изпитват проблеми от агресивната политика на „Сърце и мозък“, алармира той. Съпартиецът му проф. Георги Михайлов обаче, който иначе е адепт болниците да не са търговски дружества, реши, че казусът не е за парламентарната комисия, а за следствените органи. За не ограничаване на свободната инициатива пък се обяви депутатът от ДПС д-р Хасан Адемов.
