Правят съвет по здравеопазване към парламента?

Органът трябва да включва на паритетен принцип представители на всички политически партии, посочи депутатът от ДБ д-р Александър Симидчиев

767
ПП-ДБ
Д-р Александър Симидчиев

Демократична България обсъжда и ще предложи създаване на съвет по здравеопазване към Народното събрание, който да позволява да се продължават държавните политики между различните парламенти. Това съобщи депутатът от ДБ д-р Александър Симидчиев пред БНТ. „Както има фискален съвет, който е с 6-годишен мандат и минава през няколко парламента, така да се направи подобен съвет за здравеопазването, който да включва на паритетен принцип всички политически партии, за да може политиките, свързани със здравеопазването, да имат един устойчив орган, който да надвишава мандата на един парламент“, обясни пулмологът.

По думите му бюджетът за здравеопазване нараства по-бързо от брутния вътрешен продукт, но сектора остава най-зле финансиран в Европейския съюз. „Имаме структурни проблеми, които не са въпрос на финанси, а на управление, затова управлението на процеса в сектора е ключов приоритет“, подчерта д-р Симидчиев и обясни, че в здравеопазването трябва да има приемственост – една политика върви поне 10 години.

Той допълни, че причина за високата смъртност от COVID у нас е демографската картина – населението е застаряващо и болно, а системата не работи оптимално. „Ваксинацията у нас е на най-ниската си точка, а за да управляваме пандемията, трябва да спазваме мерки и да се ваксинираме – втръсна ни да го повтаряме. Но общественото мнение вече е втвърдено като изсъхнал бетон. У нас може да отпадат мерки, когато пандемията е под контрол“, обобщи д-р Симидчиев. Той добави, че пациентите освен права, имат и задължения и едно от тях е да се грижат за здравето си и да посещават профилактични прегледи.

Според депутата създаването на кадри е проблем, който не може да бъде решен бързо. „Един висш медицински кадър се създава с минимум 6 години следване и още 5 до 10 г. специализация. За средния медицински кадър са необходими поне 5-6 години“, уточни той. По думите му парите не са основната причина младите лекари да заминават в чужбина, а кариерното развитие и несигурността какво ще се случи с тях след 5-10 г.

 

СПОДЕЛИ