Клиничните пътеки ще отпаднат поетапно, но преди това ще се наложи да се ребалансират и да им се направи нова оценка, заяви финансовият министър Асен Василев по време на разглеждането на бюджета на НЗОК в здравната, бюджетната и социалната парламентарни комисии. Депутатите приеха бюджета на първо четене, предстои гледането му и в зала.
Общо през 2022-ра НЗОК ще разполага с 6,05 млрд. лева приходи, заложените разходи за здравноосигурителни плащания са в размер на 5,67 млрд. лева. От тях джипитата ще получат 363 млн. лева, специалистите в извънболничната помощ – 380 млн. лева, за дентална помощ са предвидени 239 млн. лева, за болниците – 2,75 млрд. лева, за медицински изделия в болничната помощ – 115 млн. лева, а за лечение в чужбина – 110 млн. лева. По перото за лекарства за заделени 1,51 млрд. лева, а 187 млн. лева ще бъде резервът на касата.
Според Асен Василев клиничните пътеки са остарял вариант за финансиране в здравната система. „Казали са ми, че сме единствената страна в ЕС, която ги ползва. Поне на първо време обаче най-вероятно трябва да има ребалансиране, а след това да се премине към по-модерни начини на финансиране, например ДСГ, но това, както знаете, изисква доста внимателен контрол, за да не избухне финансово цялата система“, заяви министърът. Той добави, че правителството готви цялостна реформа в здравния сектор, като други ключови акценти в нея са намаляването на дела за лекарства от общите публични разходи за здраве, както и задължаване на частните болници да провеждат процедури по ЗОП при закупуването на медикаменти и консумативи или пък касата да ги купува, а те да ползват обща инвентарна схема. „В момента търпим наказателна процедура от ЕС заради това“, уточни Василев. По думите му реформата ще бъде представена официално най-рано през юни, дотогава ще се правят анализи.
Краткосрочната цел, заложена в бюджета на касата за тази година, е укрепване на извънболничната помощ, като по това перо са заделени 300 млн. лева повече от 2021 г. Депутати обаче упрекнаха управляващите, че парите за направления и изследвания никога не стигат, сега също не ставало ясно дали ще бъдат задоволени нуждите на пациентите. „Мисля, че 300 млн. лв. повече в извънболничната помощ са достатъчна гаранция, че усилията на системата ще бъдат насочени в профилактика, промоция и обслужване на пациентите“, отговори управителят на НЗОК проф. Петко Салчев. Според проф. Асен Балтов от ГЕРБ дори толкова много средства в доболничната помощ пак няма да свършат работа, защото нямало структури там, в които да се извършват всички изследвания и манипулации. „Няма как да има структура, докато няма финансиране за нея. Това е бюджетиране, другото е работа на МЗ и НЗОК“, отвърна министърът Асен Василев.
Според омбудсмана Диана Ковачева този бюджет не е достатъчен за една цялостна реформа в системата. Тя коментира, че хората са длъжни сами да заплащат част от консултациите и изследванията, което ги ограничава. По думите й има жалби по отношение на това, че клиничните пътеки приключват преди пациентите да са излекувани и те трябва да до плащат, както и че НЗОК не покрива престоя в хосписи и в домове за медико-социални грижи. „Размерът на предвидените разходи за медицински изделия и помощни средства за хора с увреждани остава непроменен. Струва си да се обмисли. Хората с увреждания заслужават по-добро отношение“, каза още Диана Ковачева.
„Важно е реално да приложим електронното здравно досие и електронната рецепта“, каза председателят на бюджетната комисия Любомир Каримански. „Трудно може да се каже, че сега имаме електронно здравно досие, защото няма ясно проследим процес за диагностика на пациента и на разходването на средства за лечението му“, поясни той.
„Нужни са ключови реформи, но те няма да се случат през този бюджет. Това, което трябва да се случи е хората, които работят в НЗОК, трябва да са достатъчно мотивирани, за да пазят нашия интерес“, заяви Ваня Григорова от „Подкрепа“.
