Инсулт покосява близо 50 000 българи всяка година, показват стряскащите данни на лекарите. Един от основните рискови фактори за възникването му са високото кръвно налягане и предсърдното мъждене, алармира неврологът доц. Силва Андонова, национален консултант по интервенционална неврология.
По думите й артериалната хипертония е едно от най-честите хронични заболявания сред хората над 16-годишна възраст, като по последни данни всеки трети българин е с високо кръвно. “Мозъчни инфаркти са по-чести при болни с артериална хипертония, отколкото при лица с нормално кръвно налягане. Тяхната честота нараства с възрастта и при непълноценно контролиране на артериалното налягане честотата на инсулта достига до 75%. Мозъчни инфаркти възникват и при възрастни лица с неадеквaтно ниско артериално налягане или при изразеното му понижаване през нощта“, обяснява неврологът.
Нещо на пръв поглед изключително елементарно като редовното мерене на кръвното у дома може да ни спаси от инсулт, категорична е доц. Андонова. В момента това е възможно с висококачествени апарати от ново поколение, които разполагат със специална технология за ранно откриване на предсърдно мъждене или т.нар. AFIB технологията.
„При високо кръвно се препоръчва промяна в начина на живот и индивидуализиране на фармакологичната терапия. Необходимо е спазване на диета, богата на плодове, зеленчуци, с ниско съдържание на наситени мастни киселини, намален прием на сол, повишен прием на калий и на витамини от група В“, съветва националният консултант. Тя препоръчва още умерена физическа активност от 30-45 минути дневно, поддържане на оптимално телесно тегло и обиколка на талията 101.6 см за мъжете и 88.9 см за жените, отказ от тютюнопушенето и избягване на консумацията на алкохол.
„Сърдечните заболявания участват много често в рисковия профил на исхемичния инсулт. Някои от тях — предсърдно мъждене, инфекциозен ендокардит, пресен миокарден инфаркт и митралната стеноза се причисляват към добре документираните, независими рискови фактори. Те повишават над два пъти риска от исхемичен инсулт. Вероятният механизъм е свързан с кардиоемболизъм, нарушения в хемодинамиката и атеросклеротични промени на съдовете“, обяснява връзката между инсулта и предсърдното мъждене доц. Андонова. По думите й при пациенти с кардиоемболичен инсулт в резултат на предсърдно мъждене се препоръчва лечение с антикоагуланти, тъй като терапията с аспирин няма ефект.
„Редовното и точно измерване на кръвно налягане с AFIB технология вкъщи категорично и ефективно може да защити здрави хора и такива, които лекуват хипертония, от най-разрушаващото и страшно състояние – мозъчен инсулт, причинен от предсърдно мъждене. AFIB технология регистрира предсърдно мъждене с точността на ЕКГ“, подчертава още националният консултант.
Асимптомните исхемични нарушения на мозъчното кръвообращение, по-известни като „тихи“ мозъчни инфаркти, са най-ранният стадий на мозъчносъдовата болест. „Асимптомни мозъчни инфаркти се причиняват от запушване на малки мозъчни артерии, а емболите имат сърдечен или артериален произход“, обяснява неврологът. По думите й „немите” лезии в бялото мозъчно вещество крият риск и от деменция.
„При провеждане на магнитно резонансна томография на глава „немите” инфаркти при хора до 60-годишна възраст са 24 % , при тези между 60 и 65 години са 38%, а при над 85-годишните – 85 %. Честотата на предсърдното мъждене пък е два пъти по-голяма при мъжете. Рискът от инсулт нараства с възрастта и наличието на ритъмно-проводни нарушения – от 1.5% за лицата на възраст от 50 – 59 години до 23.5% за възрастовата група от 80 до 89 години. Невинаги обаче пациентите могат да усетят ритъмните нарушения“, казва доц. Силва Андонова.
Лечението на острия инсулт претърпява значително развитие през годините. „До 2015 г. за специфично лечение на острия исхемичен инсулт до 4-5 часа от началото на симптомите с оглед постигане на реканализация на запушения съд, се използваше венозно приложение на медикамент, разтварящ тромба. В началото на тази година от международна група специалисти е приет консенсус, който определя строги показания и начин на провеждане и на друг вид специфично лечение – т. нар. ендоваскуларно лечение, включващо интраартериална тромболиза, тромбаспирация. При този вид терапия през артериален съд се достига до мястото на запушване и чрез впръскване на медикамент на място или чрез използване на определен вид стент, с който се прихваща тромба, последния се отстранява. От месец юни 2016 г. с решение на министъра на здравеопазването, интервенционалното лечение е възможно и в България. Специфичното лечение, провеждано при строги показания, скъсява болничния престой, намалява вътреболничната смъртност и повишава шансовете на всеки болен с остър инсулт да се чувства пълноценен в семейството и в обществото“, отбелязва неврологът.
По думите й особено важна е организацията на медицинската помощ и най-вече последователното осъществяване на различните етапи на помощта – своевременен транспорт до център за лечение на остри инсулти, ранна диагностика и лечение в острата фаза, вторична превенция и ранна рехабилитация. „Необходимо е сформиране на мултидисциплинарни екипи към отделните центрове за лечение на инсулти. За да се постигне високо качество трябва да се обособят и центрове за обучение на персонала на Бърза помощ, на екипите в отделението за лечение на инсулти, на лекарите във високотехнологичните центрове по инсулти, както и на специалистите провеждащи ендоваскуларно лечение“, категорична е доц. Андонова.
