Работна група с участието на представители от експертни медицински съвети към министъра на здравеопазването, водещи специалисти в сферата на онкологичните и хематологични заболявания, представители на пациентските организации и на фармацевтичната индустрия започват работа по изготвяне на Национален антираков план. Какво е мнението на експертите, скринингът и ранното откриване на онкологичните заболявания е най-важно, или пък коректни данни за пациентите, тяхното лечение, стадиите, новите терапии и комплексната грижа – говори пред БНР проф. Асен Дудов, председател на УС на Българското онкологично научно дружество.
– Проф. Дудов, от години чакаме Национален антираков план, кога ще сте готови с предложенията и защо е важно да имаме такъв план?
– Планът ще бъде голямо предизвикателство пред работната група, тъй като един от основните проблеми е липсата на информация, липсата на адекватна статистика. А един такъв план трябва да може да предложи решение, което да е информирано и което да се базира на данни. Ние нямаме данни, нямаме Национален раков регистър, не знаем основни компоненти от онкологичната структура – колко болници, колко легла, колко хора и с какъв опит има в онкологичната мрежа. Колко пациенти лекуваме, в какъв стадий, какви са потребностите. Изобщо редица неизвестни, а уравнение само от неизвестни няма как да се реши.
– На какво се дължи липсата на информация?
– Може би на това, че по незнайни причини Раковият регистър от 2013 г. на практика не работи и се преиздават едни и същи стари данни. Да не говорим, че и техният характер не е достатъчен, тъй като нямаме данни за пациентите, нямаме данни за техните лечения, видовете линии. Не се е работило в областта на натрупването на информация за спецификата, за профила на онкологичните пациенти, което също дава възможност за плануване. Защото план се прави, когато има база, върху която да се стъпи. И никаква информация за точните видове лечение при отделните пациенти.
– Каква е тежестта на раковата патология към момента?
– Искам да припомня, че България поне по едно нещо си прилича със западния свят – че втората причина за заболеваемост и съответно за смърт е ракът. Той е почти на едно и също ниво със сърдечно-съдовите и мозъчно-съдовите заболявания. Това е характерно за съвременното индустриално общество, за разлика примерно от Африка, където преобладават инфекциозните причини за смърт, в поразглезената Европа и Северна Америка пациентите живеят достатъчно дълго, за да срещнат своя рак. От тази гледна точка това е изключително важно и трябва винаги да се има предвид, че това е нещо, което всеки втори от нас ще срещне в живота си. Почти всеки от нас го е видял в семейството си.
Кампаниите за превенция трябва да са с целогодишна активност. Да съществуват скринингови програми, ранно откриване. И възможностите за това, които бяха доста нарушени, за да имаме навременно лечение.
– Променят ли се раковите заболявания?
– Основните локализации остават водещи. Това са: ракът на белия дроб, на дебелото и правото черво. Изненадващо има доста случаи на рака на стомаха. Локализацията, която намаляваше в европейски мащаб, дори донякъде в САЩ, сега има повторно покачване. Към числото на водещите локализации спада и ракът на млечната жлеза и ракът на маточната шийка, в който има доста напреднали стадии, което е абсолютно неприемливо в съвременното общество.
– Възможно ли е ранното откриване?
– След като светът е показал, че е възможно, значи е възможно. Няма нужда да преоткриваме топлата вода. Превенцията е предпазване, но скринингът е национална политика. Която трябва да обхваща тези категории, които наистина подлежат на скрининг. Това са: ракът на млечната жлеза, на маточната шийка, на простатата при мъжете и някои други групи като рак на дебелото черво, там има специфики. За тези големи локализации има национални програми в много страни, обхващащи основната част от населението.
Ще срещнем трудности, ако правим кампанийни мероприятия и не разбираме, че скринингът трябва да бъде обхващащ за определени възрастови групи за съответните локализации от цялото население. Не можем да допуснем да няма организиран масов скрининг на рака на маточната шийка, който е елементарен и за който имаме достатъчно потенциал. За да бъдем честни, ако една жена умира от рак на шийката на матката, но често пъти не е виновен ракът. Диагнозата рак е присъда, когато са изпуснати сроковете за лечение. Затова моят апел е и към хората – разполагаме и в България със съвременни методи за лечени и иновативни терапии, но първо трябва да „хванем“ болестта навреме.
– Какво е състоянието на палиативните грижи?
– Това е една огромна празнина в нашето здравеопазване, която съществува много години. Ужасно е, когато един от членовете на семейството е в края на своя житейски път и се нуждае от много грижи, защото когато легне той, цялото семейство на практика ляга болно. В същото време нямаме палиативни звена, в които да е регламентирано да има финансиране по касата, за да може пациентите достойно да завършат живота си, като се облекчат техните страдания в края на техния живот, като се контролира болката. Мъченици са всички, които имат терминални пациенти в дома си.
