Над 3 милиона лева е общият размер на даренията от април месец до момента, дадени за кампании за болни българчета, които по една или друга причина не са били подкрепени от Фонда за лечение на деца в чужбина (ЦФЛД). Това съобщи Красимира Величкова пред БНР, която напусна Обществения съвет на институцията заради несъгласие с начина на ръководенето й. От съвета си тръгнаха още петима души, сред които националният консултант проф. Анелия Беува.
Величкова посочи, че това е огромен обществен ресурс и отбеляза, че държавата е тази, която би следвало да поема грижата за децата. Бюджетът на фонда за тази година е 12 млн. лева, но според представители в обществения съвет повече от половината от сумата отива за плащането на скъпи импланти и пирони. А тези изделия би трябало да се поемат от здравната каса. „Мечтата на всеки дарител е да не се налага да спасява живота на дете, а да дарява за развитие, за каузи, които дават системни решения“, изтъкна Величкова.
Директорът на ЦФЛД проф. Владимир Пилософ обаче отрече твърденията, че фондът е влошил работата си, в резултат на което са се увеличили и кампаниите за болни деца. Той посочи, че всички нови заявления се придвижват в рамките на един месец.
„От 21 април, когато поех управлението, са подготвени 16 заседания на обществения съвет, на които са разгледани документите на 1213 деца, тоест приблизително по 75 случая на заседание. За всички, които е било необходимо да заминат за чужбина, те са заминали, като е осигурена необходимата логистика за тяхното пребиваване, а понякога това е сложно, тъй като се отнася за дълготрайно пребиваване“, обясни проф. Пилософ. Случаите на отказ са 65, което е около 5% от всички разглеждани случаи, стана още ясно от думите му. Според родители обаче това, че документите са били разгледани, далеч не означава, че по всички случаи има взето решение.
Липсата на публичен регистър на сайта на фонда, даващ информация за придвижването на документи, проф. Пилософ обясни с европейски регламент, който налагал по-строг контрол над публичните данни. Той допълни, че всеки родител на болно дете може да провери в системата как се придвижват документите му. „Не виждам каква трябва да бъде причината, за да могат да следят всякакви други хора, които просто са решили да проверяват какво има там. Има обществен съвет, който гарантира прозрачност и е напълно информиран за движението на всички преписки“, заяви още той.
Красимира Величкова обаче беше категорична, че съществуването на регистър, чрез който да се проследява работата на фонда, е залегнало в правилника му на работа, както и че чрез него се дава информация на медии, пациентски организации и други, които биха искали да се запознаят с дейността на фонда. Тя посочи, че и докато е бил публичен, регистърът не е съдържал лични данни.
