След определен период от време ще има биомаркер или иначе казано лабораторен механизъм, по който да разберем има ли даден човек повишен риск от тромбоза. Това съобщи пред БНТ проф. Георги Момеков, председател на Българското научно дружество по фармация.
„Ваксините срещу коронавирус бяха разрешени под условие, те не са разрешени за употреба лекарствени продукти. Беше казано много ясно, че и компаниите производители, и регулаторите ще следят за текущи данни за безопасност. Няма обща европейска позиция по казуса с ваксината на AstraZeneca, но данните се прецизират“, посочи проф. Момеков. Той добави, че клиничните проучвания са били проведени с безпрецедентно голям брой хора, но в случая на тромбозите при Оксфордската ваксина говорим за страничен ефект с честота, която е около или под 1 на 100 000, което означава, че няма клинично проучване на света, което да установи толкова рядка реакция. „Така че ние разбираме за тези неща, след като излязат на големия пазар“, добави проф. Момеков.
Според него и в проучванията, и в постмаркетинговите наблюдения това, което се случва, е скоро след поставяне на ваксината. В дългосрочен план независимо дали е векторна, или информационна РНК, се постига една временна експресия на тези спайкови протеини, така че на този етап не се очакват ефекти в дългосрочен план.
„При ваксината на AstraZeneca е ясно, че има причинно-следствена връзка, но честотата за европейското икономическо пространство е около 0,6 на 100 000 – една изключително ниска честота. Въпросът, който трябва да си зададем, е: колко човека трябва да умрат от COVID, за да предпазим един човек от тромбоза, свързана с ваксината“, каза още професорът и допълни, че майка му чака втора доза от AstraZeneca.
По думите му ваксината на Johnson & Johnson е с доста по-непритеснителни данни чисто математически – там установената честота на кръвни съсиреци е около 1 на 1 милион. „Но все пак има случаи и регулаторните органи по света се занимават и с тази ваксина, както и самата компания“, поясни Георги Момеков.
„Ние виждаме вече, че механизмът е свързан с този PF4 фактор върху тромбоцитите. Важно е да се разбере дали това ще бъде класов ефект на векторните ваксини. Виждаме някакъв сигнал при Janssen независимо от ниската честота, ще разберем какво се случва, но това хвърля сянка на притеснение и върху Спутник и другите векторни ваксини, които се произвеждат по света, защото Спутник V и Janssen са изключително сходни препарати“, каза още председателят на Българското научно дружество по фармация.
