В болница да могат да се приемат пациенти и с антигенен тест, а не само с PCR и касата да ги заплаща по пътеките за COVID-19. За това са се договорили Българският лекарски съюз и Жени Начева, в качеството й на заместник-министър на здравеопазването и председател на Надзорния съвет на НЗОК, съобщиха от БЛС. Срещата се е състояла в МЗ, като на нея са присъствали експерти и юристи от ведомството.
Освен това е постигнато съгласие в Анекса към НРД да бъде записано, че се отлага изискването за водене на История на заболяването (ИЗ) във вида, въведен в рамковия договор в момента, тъй като БЛС настоява да се изготвят нови бланки за ИЗ на МЗ, отговарящи на изискванията за водене на електронна документация в НЗИС, одобрени от МЗ, НЗОК и БЛС и включени в наредба на министъра на здравеопазването.
От съсловната организация са поискали още нови текстове в НРД, които да регламентират възможността за пациенти с COVID-19, за които се е наложило превеждането им от едно лечебно заведение в друго, поради влошаване на тяхното състояние, да се заплащат дейностите по клинични пътеки или клинични процедури и на двете лечебни заведения, което в момента е невъзможно както за пациенти с коронавирус, така и за всички останали диагнози, тъй като парите от пътеката получава само болницата, в която първоначално е приет болният.
БЛС предлага и допълнение в рамковия договор, с което всички лекари от извънболничната помощ, включително и тези от лабораториите, да могат да получават по 10 лева за поставена доза от анти-COVID ваксината.
Макар от лекарския съюз да твърдят, че по всички тези точки има постигнато съгласие, от НЗОК обясниха по-късно, че това няма как да стане без решение на Надзорния съвет, който не е обсъждал тези въпроси.
Междувременно от Българската болнична асоциация, в която членуват предимно частни клиники, поискаха преразглеждане на алгоритмите за лечение при леки, тежки и средно протичащи случаи на COVID-19 и да се направи реално остойностяване на разходите. Темата вече е била обсъдена с представители на НЗОК, включително и с управителя на касата проф. Петко Салчев.
„Набелязахме пътя и той минава през комуникация с Българския лекарски съюз и Министерството на здравеопазването. Но от данните, предоставени ни от лечебните заведения, сумите за лечение са изключително широки и варират от 3000 до 33 000 лв. Последната сума е по-скоро изключение, но има хора, които лежат по два месеца и ако това са интензивни грижи, те действително струват сериозно перо. Проблемът е, че болниците са притеснени от факта, че задлъжняват и в някакъв момент може да не осъществят жизнено важни доставки за предоставянето на основни консумативи, кислород и лекарства“, обясни председателят на ББА адвокат Свилена Димитрова.
