През 2014 г. тогавашният военен министър Ангел Найденов обяви, че ще разглежда всеки един случай на опит за злоупотреба или възползване от изграждането на оградата по границата с Турция като „мародерство“. През 2015 г. тогавашният образователен министър проф. Тодор Танев нарече „мародерство“ 2000 лева, откраднати от училище.
Очевидно всички ние, но специално господата бивши, настоящи и бъдещи министри трябва да внимаваме с думите. Защото що е то истинско мародерство в наши дни ни показа шофьорът на линейка, обрал нагло злощастно починал 46-годишен мъж. Някой буквоед може да ни обвини, че и това не е „мародерство“, защото според тълковните речници мародер е лице, което ограбва убити или извършва обири по време на бедствия. Че поне теоретично не сме във война е така, но не е ли национално бедствие, че България е в челото на най-различни негативни класации, включително и по смъртност – според някои на второ място в света след Лесото.
Разбира се, да се правят класации за морал е празна работа, но да се обере покойник от служител на Бърза помощ, иначе призван да участва в спасяване на животи, е трудно достижимо не падение, а дъно – лично и в крайна сметка национално.
В Япония например, сполетявана едва ли не всеки ден от земетресения и цунами, няма регистриран случай на мародерство след природни бедствия. Има случай на държавен служител (секретар в министерство), работил 105 часа без прекъсване. Там очевидно и държавните мъже, и обикновените хора, знаят смисъла на понятия като чест и достойнство.
У нас досега здравната система ни „дереше“ живи – с пари над и под масата, които по последните изследвания вече надхвърлят бюджета на касата, с избор на екип, дарения, такса вход в болница, такса майка и най-новата – такса разговор с анестезиолог. Оказва се в родното здравеопазване „дрането“ няма край и продължава и на оня свят.
