Най-много българи умират от COVID в област Смолян, а най-малко в София град. Това показват данните от началото на пандемията – от 8 март до 16 декмеври. Смъртността по региони е изчислена на база процент от диагностицираните случаи. Средно за страната тя е 3,31 %, като в столицата починалите от новия вирус са най-малко спрямо доказано заразените – 1,37 %. На второ място по най-ниска смъртност е Стара Загора, където загубилите битката с COVID-19 са 2,47 % спрямо диагностицираните, а третата позиция е за Бургас, където процентът на смъртност е 2,86. Под средното ниво за страната са и областите Варна, Благоевград и Пловдив.
Огромна обаче е разликата между градовете отличници в лечението на коронавируса и тези, в които очевидно здравната помощ куца. В Смолян смъртността е най-висока – 9,05%, в Разград – 8,01%, във Видин – 7,90%, в Търговище – 7,22%, в Монтана – 6,57%. В останалите области процентът на починалите спрямо диагностицираните се движи между 3,5 и 5,5.
„Причината за високата смъртност от коронавирус у нас са хроничните заболявания на българите и там трябва да се положат усилия“, коментира министърът на здравеопазването проф. Костадин Ангелов пред Дарик. По думите му нацията ни има лоша здравна характеристика, но здравеопазването в България не е лошо. „То, сравнено със здравеопазването в ЕС, е изключително достъпно, и то навременно достъпно“, изтъкна министърът.
За Ангелов са нужни реформи в две посоки – ново райониране на страната и изграждане на високотехнологични болници във всеки район, така че всеки гражданин да има равен достъп до качествена медицинска грижа. Според него са нужни 10 региона, при седем сега.
Здравният министър подчерта, че решенията за ограниченията не са взимани от политиците, а от експертите. Някои непоследователни мерки пък той обясни с това, че епидемията е непредвидима и за нея няма математически модели. Въпреки това, споед последното изследване на „Екзакта“ почти 80 % от българите одобряват въведения локдаун.
За проф. Ангелов думата на 2020 г. е „позитивен” в недобрия смисъл, а за 2021 г. думата ще е „надежда“.
