Първият случай на COVID-19 в България е открит в края на януари при млад човек. Той е бил с отрицателен PCR тест, а заболяването е открито благодарение на рентгенови снимки. Това разкри пулмологът от МВР болница д-р Александър Симидчиев, който показа снимки на дробовете на пациента в ефира на Нова телевизия.
Според д-р Симидчиев няма едно нещо, с което да се пребори вируса. „Нито това е носенето на маски, нито дистанцията, нито само ваксината. Трябва да подхождаме комплексно към този проблем. Това е вирус с една единствена цел – да се нагоди максимално, за да продължи да се разпространява. И само обединените ни усилия като интелект и възможност на технологиите, ще доведат до успех”, смята пулмологът.
По думите му пред БГНЕС в основата на лечението на COVID-19 е управлението на имунния отговор. „По принцип това заболяване протича в две фази. Първата фаза е тогава, когато вирусът се размножава в нашия организъм. Това е един много интересен вирус – еволюционно е придобил няколко белтъка, които го крият от имунната ни система, които са кодирани в неговата РНК. Когато вирусът се размножи, той излъчва тези белтъци, за да блокират част от вродения ни имунитет. Така той пречи на нашия имунен отговор, който не може да се включи и не може чрез интерферони да блокира вирусното размножаване. Така вирусът започва безпрепятствено да се размножава, но когато той се размножи и се включи придобитият имунитет – или антитялозависимият имунитет, тялото ни е изненадано, че имаме толкова много вируси. Тогава имунитетът се включва на пълна скорост и предизвиква доста бели. Т.е. свръх активирането на придобития имунитет е причината толкова тежко и толкова разнородно да протича заболяването в последната фаза. И изводът, до който стигаме е, че трябва не толкова да блокираме вирусното размножаване, колкото да управляваме силата на имунния отговор, което става или с имуномодулатори или с имуносупресори“, обясни д-р Симидчиев.
Има ли научни доказателства, че „Ивермектин“ помага?
„За ивермектин при COVID-19 започна да се говори след едно инвитро проучване, в което много високи дози от препарата водеха до спиране на вируса. Това проучване е извършено върху животни в 50-кратно надвишаваща концентрация на тази, която би могла да се прилага при положение, че медикаментът се приема през устата или венозно. Това беше много елегантно доказано с една научна публикация на един от нашите видни фармаколози проф. Георги Момеков, който развенча мита, че това може въобще да се използва като медикамент. Но водени от желанието да бъде открит медикамент, от който да има някаква полза, проучванията продължиха. Така на много места се проявиха проучвания, които не са основани на истински сериозната наука, основана на понятието контролна група от пациенти. На пациенти с COVID-19 се дава този продукт и те оздравяват. Въпросът е дали те оздравяват, когато не дадем този медикамент. Това, че сме го дали, не означава, че пациентът се е оправил от него. Например, ако имаме човек с оплаквания на 100% от настинка и те минават обичайно за една седмица, и ние му дадем светена вода и след една седмица той е без оплаквания, значи ли това, че светената вода го е излекувала? Ако имаме контролна група, в която даваме и обикновена вода успоредно със светената, тогава бихме могли да видим има ли разлика между двете групи. Ако не използваме контролна група, няма как да докажем дали светената вода или обикновената вода помага. За това и когато правим проучванията за ползата от ивермектина, а нямаме контролна група, не можем да сме сигурни дали той е помогнал или не“, коментира д-р Симидчиев.
По думите му ивермектинът има антивирусно действие, но е важен моментът, в който трябва да бъде приложен. „Ако ще го прилагаме, трябва да е тогава, когато вирусът се размножава. Т.е. в ранна фаза при липса на симптоми или в началото на симптоматичната фаза, преди обаче имунитетът да се е включил масивно“, уточни той.
За увредите в белия дроб
Според наблюденията на пулмолога има два вида увреди, които нанася болестта на белия дроб – микротромбози и фибрози. „Микротромбозите са по-характери за периода на острото боледуване, а фиброзите са след като преболедуваме. Микротромбозите са процес на образуване на кръвни съсиреци в най-малките кръвоносни съдове. Те се намират на няколко места в човешкото тяло – едно от тях е белият дроб. Когато вирусът засегне дроба се предизвиква състояние, наречено васкулит, т.е. възпаление на кръвоносните съдове, което довежда до промени в тяхната вътрешна повърхност, в резултат на което протичащата през тях кръв може да образува тромб. Когато този процес стане масов, кръвта, която протича през белия дроб, не може да поеме достатъчно кислород от околната среда и се получава кислородна недостатъчност. Това състояние се профилактира или с т.нар. тромбоцитни антиагреганти – медикаменти, които пречат на слепването на тромбоцитите, или с директни антикоагуланти, които пречат въобще на съсирването в по-широк обхват. Това вече се изпълнява като стандартен протокол и затова тромбоцитните усложнения са много по-редки или въобще липсват, ако този протокол се спазва“, посочи д-р Симидчиев.
Различно стои въпросът с фиброзите, които са обикновено по-късни изменения в белия дроб. „Те настъпват в резултат на това, че в нежната структура на белия дроб при възпаление се натрупват възпалителни клетки и ако образувалата се пневмония не бъде достатъчно бързо изчистена, на тези места ще останат фиброцити. Т.е. клетки, които ще заместят нормалните клетки на белия дроб. Така се образува белодробната фиброза, подобна на съединителната тъкан, която се образува при заздравяване на рана, когато сме се порязали. Така след преболедуване могат да останат белези в белия дроб. По-тежкото боледуване води до по-тежки изменения. За да се оцени степента на тези промени на белия дроб, трябва да се направи изследване на белодробната функция. В клиничната си практика, за да оценя състоянието на един бял дроб винаги гледам как работи и как изглежда. Той може да изглежда добре и да работи зле, или да изглежда ужасно и да работи добре. Затова трябва да се изследва и функционално, и рентгенологично, защото само така може да бъде изследван пълноценно. Аз нерядко лекувам пациенти, при които борим последиците от коронавируса. Затова толкова страстно защитавам тезата, че трябва да предотвратим боледуването, тъй като може да останат необратими последици”, поясни пулмологът.
Добрите стари кортикостероиди
„Първоначално те бяха напълно забранени при това заболяване, защото те потискат силно имунитета. Ако ние потиснем своя имунен отговор, вирусът може да се размножи много в човешкия организъм. По тази причина те бяха напълно забранени. По-късно бяха направени проучвания в Англия, които доказаха, че един конкретен кортикостероиден препарат намалява с 40% смъртността при болни, които са в интензивно отделение, или са на механична вентилация, или предстои да бъдат на такава. Толкова успешен ефект до момента не беше постиган, поради което на базата на това проучване кортикостероидите бяха включени в протоколите за лечение, но само за лечение на тежко болни. Така смъртността беше намалена с около 40%. Оказа се също, че когато си прилагат при по-леко болни извън болнично заведение, тенденцията е при тези хора да няма никакъв ефект, което е равносилно на вреда. В медицината имаме една приказка: ако не е показано, е противопоказано“, каза още шефът на отделение в МВР болница.
