С близо 630 млн. лева здравното министерство ще подобрява психиатричните грижи в следващите 10 години. Средствата са от държавния бюджет и от европрограми. По-бърз и лесен достъп до различни услуги, разкриване на психиатрични болници и дневни центрове във всички областни градове, пребазиране и ремонти на държавните психиатрии, по-високо заплащане на работещите в сферата, предвижда проектът за Стратегия за психично здраве на гражданите на република България 2020-2030 година, публикуван на сайта на МЗ. Очаква се с приемането на документа да стратира пълна реформа на психиатричната помощ у нас.
Според стратегията над 500 млн. лева ще бъдат отпуснати само за увеличение на възнагражденията на лекари, сестри, санитари, социални работници и рехабилитатори. До 3 години заплатата на начинаещ лекар трябва да е 2000 лева, на лекар със специалност – 2500 лева, на медицинска сестра – 1200 лева, а санитарите да получават поне 20% над минималната работна заплата. След това ежегодно възнагражденията трябва да растат над това ниво. В момента психиатрите у нас са 500, от които едва 22-ма – детски, което е крайно недостатъчно, особено на фона на последните данни, според които 14 на сто от българите имат пожизнени психически заболявания, мотивират се от МЗ и отбелязват, че една от статегическите цели е намаляване с 5% на заболеваемостта и смъртността от психични заболявания.
За ремонти и изграждане на нови структури пък са предвидени около 39 млн. лева, като до 2024 г. трябва да бъдат разкрити центрове за психично здраве в 7-те областни центрове, където в момента няма такива – Видин, Монтана, Габрово, Кюстендил, Силистра, Шумен и Перник. Както Скенер.нюз вече писа около 5 млн. лева ще струва преместването на държавната психиатрична болница от Нови Искър в бивша сграда на Транспортна болница в София. Пребазирането ще започне догодина, за да може пациентите с тежки психични болести от столицата да имат по-добър достъп до лечение.
Предвиждат се и ремонти в психиатричните отделения в областните и университетските болници, както и създаване на клиника по хранителни разстройства в София, каквато в момена у нас няма. Центърът за психично здраве в Пловдив ще се премести в университетската болница „Св. Георги“, а психиатричното отделение в Хърсово – в центъра в Благоевград.
Идеята е след 10 години да има мрежа от дневни центрове за психосоциални услуги, които да са в непрекъсната връзка със психиатричните стационарни служби във всяка община, пише в стратегията. Очаква се това да става с разкрити малки стационари с по 30-40 легла на всеки 150 000 души население и на не повече от 30 минути път от всеки потребител. Те ще поемат спешните състояния и ще са в непрекъсната комуникация с мрежата от дневни центрове и амбулатории за психично здраве.
Финансирането на психиатричните грижи ще остане както сега – основно от държавния бюджет, а не през здравната каса, но от МЗ настояват да е на база качество на предоставената услуга. Затова до края на следващата година трябва да има въведена методика за оценка на качеството.
През 2021 г. ще се направи и оценка на потребностите от психиатрична помощ, с която да се създаде база данни. Тя ще се финансира с 55 000 лева по ОП „Развитие на човешките ресурси“.
В момента психиатричната грижа е разпокъсана и отделните й структури нямат връзка помежду си. Идеята е тепърва те да са свързани, а основна единица на системата да са центровете за психично здраве в общността, където да има медицински дейности, психосоциална рехабилитация, спешна психиатрия, домашна грижа, мобилни екипи, кризисни интервенции, ранно откриване, активно издирване и проследяване на случаите. Центовете трябва да отговарят и за връзките със социалните, образователните и правозащитните служби, общопрактикуващите лекари и специалистите в извънболничната помощ, т.е. те да направляват пациентите, които в момента в повечето случаи се оправят сами в различните нива на системата, отбелязват от МЗ.
В стратегията се припомня и че в момента у нас за психично здраве се отделят едва 2% от публичните пари за здраве, или около 100 милиона лева годишно за стационарни грижи.
Според данните в мотивите към проекта пациентите с шизофренни заболявания, водещи се под наблюдение, са 25 849. От тази група между 10% и 15% (2 500 – 3 000 лица) се нуждаят от подкрепа в общността. От тях 1 000 са настанени в институции за дългосрочни грижи, а около 230 пребивават дългосрочно в държавните психиатричните болници.
Водещите се под наблюдение пациенти с умствена изостаналост са 28 293. От тази група изцяло зависимите от грижи и неможещи да се справят самостоятелно в ежедневието са приблизително до 2% (с тежка и дълбока умствена изостаналост) или около 400 лица. Те се нуждаят и от специализирани медицински грижи, които следва да се осъществяват в добра координация със специалистите от доболничната помощ.
Пациентите с деменция, водещи се под наблюдение, са 2 408, но с оглед на това, че над 60- годишна възраст процентът на деменциите нараства от 1% до 30% в горните възрастови категории, нуждите от услуги за тази целева група ще нарастват (данни НЦОЗА, 2018г.).
През 2018 г. в страната има 12 държавни психиатрични болници (ДПБ), 12 центъра за психично здраве (ЦПЗ), 5 психиатрични клиники (към университетски болници) и 17 психиатрични отделения към многопрофилни болници.
Общо легловата база е около 4 000 легла, като са налице и около 1 000 места за дневен стационар, отчитани по отделен ред. Съществуват и психиатрични легла към други ведомства – Психиатрична клиника към ВМА и психиатрично отделение към МВР-болница. В Правителствена болница няма психиатричен стационар. Най-много са леглата в ДПБ, следвани от ЦПЗ, клиниките към УМБАЛ и психиатричните отделения към МБАЛ. Всички те обаче са разпределени крайно неравномерно.
