За цялата страна са необходими не повече от 5-6 Университетски болници, а сега има над 30. Това заяви пред журналисти зам.-председателят на БАН акад. Дамян Дамянов. По думите му те трябва да са базирани в градовете където има Медицински университети и да са държавни структури, които управляващите да дотират допълнително.
Не може в Токио да има три Университетски болници, а в София – 23, коментира и проф. Григор Горчев, директор на плевенската болница „Св. Марина“ и член-кореспондент на БАН. Той беше категоричен, че не може в Русе и Бургас да има Университетски болници без хабилитирани преподаватели. „Има вариант отделни клиники да получават статут, но вече всяка болничка нарича себе си университетска. За какво качество говорим“, заяви проф. Горчев. Той повдигна въпросът и за модернизацията на българското здравеопазване. „От 25 години държавата не е построила нито една болница, няма детска клиника, никъде не се предлага комплексно лечение“, посочи проф. Горчев. „Говорим за пари и контрол, но забравяме за качеството. А пациентът има нужда именно от качество. И понеже у нас не го получава, всяка година само към Турция се насочват над 1200 българи с онкологични диагнози“, добави медикът.
Акад. Дамян Дамянов пък призова лечебните заведения да не са търговски дружества. Идеята беше лансирана още в началото на мандата на министър Москов, но проблемът е, че заради огромните дългове, които гонят 700 млн. лева, това няма как да се случи. „Търговският характер на медицината нанесе тежки щети върху морала на лекарите, върху взаимоотношенията и доверието между докторите и пациентите и върху мениджърските екипи на болниците“, подчерта акад. Дамянов. Според него разделянето на пакетите на основен и допълнителен е погрешно по начина, по който здравното ведомство се кани да го стори от догодина. „Формулата да разделяш болести на основни и допълнителни не съществува никъде по света“, добави хирургът. По думите му крайно време е да се даде път на доброволното здравно осигуряване у нс.
Акад. Дамянов призова да се направи комплексен анализ на всичко, наречено здравна реформа през последните 25 години. „След това трябва да изготвим цялостен проект за развитието на медицината и здравеопазването у нас, а не да продълажаваме да работим на парче и да кърпим“, каза още зам.-председателят на БАН.
