При част от болните коронавирусът причинява трайни увреждания на белия дроб и може да предизвика пневмонии или задух в бъдеще, предупреди доц. Георги Попов, началник на Клиниката по инфекциозни болести във ВМА.
„Усилията ни в момента са насочени към пораженията, които нанася коронавирусът месец-два след преболедуване. Имаме вече система за проследяване, която сме създали за целта. Болните се приемат в пулмологична клиника, извършва се компютърно-томографско изслеване на белите дробове, функционално изследване на дишането и засега наблюденията ни са, че част от болните развиват фиброзни промени, които биха дали цялостно отражение в живота им по-нататък. Това са гнезда в белите дробове, които могат да предизвикат последващи пневмонии, увреждания, затруднено дишане“, обясни специалистът пред БНТ.
Той коментира, че е разочарован от приложението на хидроксихлорохина заради страничните ефекти и че когато се прилага при по-тежките клинични случаи няма достатъчно добър ефект. „При пациенти със сърдечносъдови заболявания изобщо не бива да се прилага, при хора с очни заболявания също, защото може да предизвика отлепване на ретината, дори първият ни пациент приет на 11 март съобщи за подобен страничен ефект. Освен това според чуждия клиничен опит може да има увреждане на щитовидната жлеза, стомашно-чревни прояви. Изобщо не мислим за употребата на хидроксихлорохина при тежко болните пациенти“, допълни доц. Попов.
По думите му за разлика от комбинацията хидроксихлорохин-азитромицин, преливането на кръвна плазма при средно тежки и тежки форми на COVID-19 дава много добър ефект. „Все още трупаме опит, но напипахме верния пулс още преди да е настъпила тежката фаза, за да имаме ефективно лечение. Преливането на плазма е един сравнително прост процес, но изисква сложна организация – трябва да са изминали 28 дни от началото на заболяването и 14 след възстановяването, тогава изследваме донора за наличието на антитела, за да преценим дали преболедувалият инфекцията е подходящ за даряване на плазма“, поясни доцентът.
Доц. Попов коментира и смъртността от COVID-19: „За мен е съчетано наличието на коронавирус и наличието на придружаващо заболяване. Знаем че диабетът, затлъстяването, сърдечносъдовите увреждания са доста предразполагащ фактор за тежко протичане на инфекцията. Съчетаването на метаболитния синдром с коронавируса прави възможно тези болни да имат тежка форма на заболяването и съответно са поставени под по-висок риск от летален изход. Но ако го няма коронавирусът, човек би живял още десетки години. При това заболяване имунната система реагира малко по-необичайно, може би защото за пръв път го вижда, затова протича толкова непредсказуемо“.
По думите му е възможно заболяването да изчезне по подобие на другите коронавирусни инфекции. По-лошият сценарий е да има втора вълна, което не е изключено при положение, че у нас едва 1% от населението има имунитет.
„Радостни сме, че случаите намаляват, но не сме спокойни. Както каза и СЗО сега е време за планиране на мерките при нова вълна на заболяването. В края на всяка епидемия винаги има най-много смъртни и тежки случаи, но ние вече натрупахме опит, можем да разпознаем клиничните случаи и без лабораторна диагностика и това помага да не се допуска влошаване на състоянието на пациентите“, каза още доц. Попов.
Той призна, че в началото е бил скептично настроен към това заболяване – какво толкова един грип, но сега, когато вече има наблюдения е установил, че инфекцията е доста тежка и пораженията са не само върху белите дробове и респираторния тракт. Увреждат се миокардът, нервната система, черният дроб, щитовидната жлеза. „Това е едно многоорганно заболяване и не бива да се успокояваме, че е леко и го прекарваме на крак“, началникът на Клиниката по инфекциозни болести във ВМА.
