Не знаете какво е интубация? Вероятно не живеете в България. Иначе вече щяхте да сте спец (дори и да сте завършили само гимназия) по модерната версия на хамлетовата дилема: ранна или късна интубация при пациенти с COVID-19? А отговорът всъщност е много прост и не предполага дискусии – интубацията се прави при строго определени показатели и може да бъде единствено навременна.
След чутовните спорове за маските и тестовете, сега на дневен ред е работата на анестезиолозите-реаниматори. И не че темата е маловажна, но обсъждането й на брифинги и в телевизионни студия скоро ще доведе до абсурдни ситуации болни да отказват интубация или близки на починали да съдят лекари, защото са направили манипулацията твърде рано или твърде късно. По примера на мъж с инфаркт, който отказа да му се сложи стент от страх, че лекарите лъжат, понеже по телевизията така казали.
Така по телевизията шефът на оперативния щаб ген. Венцислав Мутафчийски и началникът на Инфекциозната клиника във ВМА доц. Георги Попов (нито един от двамата не е анестезиолог) обявиха, че при пациенти с COVID-19 интубацията трябва да се отлага до последно и дори приведоха пример за 86-годишна жена с дихателна недостатъчност и сатурация 60, при която инвазивната процедура е избегната и бабата вече е добре. Че и от САЩ потърсили опита на ВМА. Какво точно обаче значи до последно драгият зрител може сам да си импровизира. А последното всъщност е кома и смърт.
Хипоксията за анестезиолога е като кървенето за хирурга, ако не реагираш всичко гърми – дишане, циркулация, сърце, мозък. Така образно анестезиолозите-реаниматори отговарят на хирурга Мутафчийски. Категорични са, че няма анестезиолог, който с радост да постави пациента си на респиратор. И добавят, че механичната вентилация не лекува нищо, тя само дава време на организма да се справи сам, а на медиците да приложат всичките си познания и умения, за да помогнат в този процес. А той е дълъг, сложен, изискващ много и обучен персонал, готов да работи в зона със смъртоносно количество вирусен товар.
И да, всички лекари, които лекуват пациенти с коронавирусна инфекция, признават, че досега не са виждали подобно протичане. То или е много бурно със септичен шок или се развива дихателна недостатъчност, като показателите на болните непрекъснато се променят, описват го като крачка напред и две назад. Но така би протекла и една бактериална пневмония, ако нямаше антибиотици. Така протичат и усложнените случаи на грип, при това на фона на етиологични антивирусни препарати или по-просто казано на медикаменти с доказан лечебен ефект. Но всичко това не е повод да се спекулира публично кога е редно да се прибягва до интубация. Защото хората вече се питат за какво са тези дарения за респиратори като над 86 % (по световни данни) от интубираните умират. Но процентът бързо ще скочи до 100 %, когато реанимациите се напълнят. Защото и сега големите болници се задъхват, но не заради липса на легла и респиратори, а заради малко персонал, който облича и съблича предпазното облекло, полива се с дезинфектанти и т.н. почти толкова дълго, колкото трае една средно сложна операция. Хайде сега представете си в болницата в Казанлък например как ще лекуват и един тежко болен. И какво правят с другите пациенти, които са имали нахалството да получат инфаркт, инсулт или перитонит по време на пандемия.
Публикуваме и откритото писмо на българските анестезиолози до ген. Венцислав Мутафчийски и НОЩ:
Г-н Генерал, при цялото ни уважение към Вас и личното Ви мъжество, както и към дейността на НОЩ в тези трудни времена, ние, спонтанна група български анестезиолози, обединени професионално във Фейсбук, Ви молим да признаете своята грешка и да се извинете не толкова на нас, колкото на широката българска общественост за получилата се дезинформация. Колкото и широки да са пълномощията на НОЩ, (макар че не знаем някой някъде да ги е формулирал писмено?!) те обхващат контрола и управлението на противоепидемичните мерки в страната. В никакъв случай това не означава да се обсъждат в медиите и на брифинги такива сложни и специфични проблеми като дихателна реанимация, интубация, включване на командно дишане и прочие експертни процедури! Още повече по начин, който в индивидуалното съзнание на милиони остават непонятни откъслеци със силно негативно съдържание като „интубация, увреда, смърт“! Смеем да попитаме кой Реаниматор Ви даде такава експертна идея?! Има ли в НОЩ поне един анестезиолог-реаниматор?! За нещастие г-н Генерал, в същият момент председателят на Дружеството на Анестезиолозите в България е с по-нисък чин, а също така Ваш подчинен в субординацията на ВМА и не е удобно да настояваме той да Ви възрази (бел. ред. става дума за проф. Николай Петров).Така България се озова в извънредно положение и криза, без всякаква анестезиологична експертиза в органите на властта! И вместо да се обърне внимание на германския опит и борбата с Ковид 19 да се изнесе далеч преди болничната помощ, което обяснява добрите резултати там, у нас от няколко дена на брифингите се обсъждат МЕДИЦИНСКИ НЕДИСКУТИРАНИ нововъведения „за ранна или късна интубация“?! Г-н Генерал, тази материя е непонятна за 90% от медиците по света! Съзнавате ли, че с това прекрачихте нивото на своята компетентност?! Заявявам Ви това ясно от позицията на своя 40 годишен опит като анестезиолог и реаниматор!!! Нали не си представяте, че ако слушам 3-4 часа обяснения по транспантология ще започна да Ви давам съвети как да оперирате черен дроб?! Искате ли да Ви кажа, че когато един анестезиолог-реаниматор трябва да отнеме съзнанието на даден човек за да го включи на апаратно дишане, той поема контрола над всички негови жизнени функции и заедно с това отговорността за решението си и успешният му резултат! Донякъде е същото като да обявиш извънредно положение в една страна и да поемеш контрола над обществото, икономиката и държавата. Само че при нас отговорността е ЛИЧНА!
Не давайте илюзии на журналисти и обикновени хора, че могат да разсъждават по такива сложни въпроси! Спазвайте правилото ПЪРВО ДА НЕ ВРЕДИМ! Не забравяйте, че един ден, ако се върнете към операционната, преди всичко един анестезиолог ще трябва да ИНТУБИРА Вашият пациент. Трябва ли пациентът да примира от страх при тази дума?! Между другото четох някъде, че докато оперирате не обичате да говорите. От уважение към работата, която вършите. Адмирации! Защо не приложите част от това правило и когато оперирате общественото съзнание на брифингите?!
Д-р Богдан Руйчев, бивш главен асистент в КАРИЛ „Майчин дом“, ВМИ София
Отвореното писмо е подписано от стотици анестезиолози, а в групата им във фейсбук от седмици техни колеги от чужбина споделят своя опит и предлагат всички научни статии по темата за интензивното лечение на болни с COVID-19.
