Български офталмолог, живеещ в чужбина започна кампания за събиране на средства за робота „Локомат“, какъвто в момента няма в България. Д-р Анелия Хохвартер е родена в плевенско село, но от 26 години живее във Виена, работи там, но периодично преглежда и в Пловдив. Участва в много социални проекти, голяма част от които са свързани с нейната специалност – пътува на мисии в Йемен, Зимбабве и Етиопия, където изгражда първия очен хирургичен център и обучава персонал. В Етиопия се ражда и романът й „Пътуване“. Лекарката решава парите от продажбата му да отидат именно за тази кампания.
Роботът „Локомат“ се използва за лечение и рехабилитация на заболявания като детска церебрална парализа, инсулт, множествена склероза, гръбначни увреждания, мозъчни травми, Паркинсон, а също при болки в кръста, колянна и бедрена протеза, предни кръстни връзки и при операции на менискуса. Целта му е да помогне за възстановяване на двигателните функции. Лечението продължава от 4 до 11 седмици, провеждат се сеанси по 1 час три пъти в седмицата, а след това се извършва поддържаща терапия с робота 4 седмици всяка година. В момента в България има 5 уреда от този тип, но те са с отделни модули и могат да се ползват само от деца до 6 години. Останалите нуждаещи се биват пращани в чужбина. За сравнение-в една Австрия, която е сравнима по територия и население държава с нашата, има общо 26 локомата. Смята се, че у нас около 20 000 души имат нужда от тази терапия.
Според д-р Анелия Хохвартер апаратът може да се закупи за 370 000 евро, като в цената влиза 3-годишно сервизно обслужване, доставка и обучение на персонал. От две седмици тя пътува из България, за да представя книгата си, а всички средства от продажбите ще отидат за „Локомат“. Средства могат да се даряват и по банкова сметка на името на лекарката, вече има активна и фейсбук страница „Локомат за България“.
Роботът подпомага кинетичната походка. „Локомат“ се състои от два основни елемента. При първия пациентът е изправен и привързан към бягаща пътека, а краката му са обвързани с робота посредством ремъци. Теглото на пациента се намалява в определена степен, благодарение на ремъците и на робота. След като се идентифицира постигнато от робота телесно тегло, физиотерапевтът определя степента на участие в „ходенето“ на пациента и тази на устройството.
При втория елемент краката, бедрата и коленете на пациента се поддържат от ленти, като се използват части от компютърно управляваните роботи. Когато започне ходенето, краката се движат така, както при естествено ходене и сензори на робота оценяват реакцията на организма към движението. Те предават данните на компютъра, а той от своя страна генерира графични данни, благодарение на които лекарят преценява сериозността на проблема и коя фаза от ходенето е нарушена.
В различни европейски клиники цената за един 25-дневен курс е между 3700 и 6000 евро, като в нея не влизат разходите за път и престой. Комисия за лечение на възрастни в чужбина обаче поема едва 7 дни физиотерапия годишно.
