Двама от трима българи са с наднормено тегло или затлъстяване. „Данните са изключително притеснителни, тъй като затлъстяването е основен рисков фактор за редица хронични заболявания като сърдечно-съдовите, диабета, чернодробни и редица други проблеми“, алармираха проф. Здравко Каменов, началник на Клиниката по Ендокринология и болести на обмяната в УМБАЛ „Александровска“, проф. Арман Постаджиян, началник на Отделението по кардиология в УМБАЛ „Св. Анна“ и проф. Людмила Матева от Клиниката по гастроентерология в УМБАЛ „Св. Ив. Рилски“.
61.7% от българите са с наднормено тегло или затлъстяване, показват последните данни на Световната здравна организация (СЗО). В тази категория влизат всички хора на 18 и повече години с индекс на телесна маса (ИТМ) равен или по-голям от 25. Индексът на телесна маса е основен показател за определяне на хората с наднормено тегло и затлъстяване. Той се формира от теглото на човек в килограми, разделено на ръста му в квадратни метри. Когато ИТМ е по-голям от 25, се счита, че е човек е с наднормено тегло, а при индекс над 30 – със затлъстяване.
58.67% е делът на хората в Европа, които са с повишено тегло, а в ЕС – 59.35%, показват още данните на СЗО. Едва в 5 държави на Стария континент броят на хората с наднормено тегло е по-голям от този в България. Това са Чехия (62.3), Гърция (62.3), Израел (64.3), Малта (66.4) и Англия (63.7). По-малък от този в България е и делът на хората с повишено тегло средно за света – 39%.
Страната ни изпреварва тенденциите и по отношение на затлъстяването. Около 13% са хората по света с този здравословен проблем, в Европа – 23.3%, а у нас делът им е 25% от популацията на 18 и повече години. Аналогично е положението и при децата, където според данните на Световната федерация по затлъстяване (СФЗ), делът на децата в България с наднормено тегло е 13.6%, като момчетата със затлъстяване между 5 и 9 години достигат до 17.1%, а момичетата до 10.2%.
По думите на проф. Здравко Каменов затлъстяването е заболяване, което в огромния процент от случаите може да бъде избегнато или лекувано, но има склонност към рецидивиране. То увеличава риска от над 200 други хронични болести. Като обменно заболяване то има неблагоприятен ефект върху цялата ендокринна система, но най-голям е проблемът с драматично растящия риск за друго незаразно социално-значимо заболяване – захарния диабет тип 2. „Честотата му е 10 пъти по-висока при умерено затлъстяване и 30 пъти при излишък на теглото от 135% в сравнение с идеалното тегло“, подчерта проф. Каменов.
Освен за сърдечно-съдовите заболявания и неалкохолната стеатозна болест, затлъстяването увеличава риска за обструктивна сънна апнея, камъни в жлъчния мехур, астма, психиатрични заболявания, синдром на поликистозните яйчници, злокачествени процеси, влошен репродуктивен потенциал, нарушения в опорно-двигателния апарат и много други.
„Затлъстяването представлява един от съвременните рискови фактори, който допълва констелацията от повишено артериално налягане, дислипидемия и захарен диабет и оформя високата честота на съдови инциденти в световен мащаб“, съобщи проф. Арман Постаджиян. По думите му класическият профил на хората, починали преждевременно или получили инфаркт и инсулт, е именно, че са дебели.
„Затлъстяването, наднорменото тегло и особено натрупването на мастна тъкан в коремната кухина са в тясна връзка с неалкохолната стеатозна болест (НАСБ)“, заяви проф. Людмила Матева. По думите й тя се дължи на натрупването на триглицериди в черния дроб (неалкохолна стеатоза), но в част от случаите възниква и възпаление (неалкохолен стеатозен хепатит) с фиброза и прогресия до чернодробна цироза или първичен рак на черния дроб.
„Намаляването на телесната маса с поне 7% може да намали натрупването на мазнини в черния дроб, затова на пациентите се препоръчва повишена двигателна активност. Тя трябва да включва аеробно натоварване (тичане, каране на колело) за 240-360 минути седмично и ходене пеша за поне 1 час дневно. Анаеробното статично фитнес натоварване намалява притока на кислород в черния дроб и влошава функциите му. Препоръчва се и намаляване на калорийния прием с 500-1000 ккал, както и на приема на животински мазнини и въглехидрати, въздържание от „Fast food“, сладкиши, колбаси, полуфабрикати, генно-модифицирани храни, безалкохолни напитки с фруктоза. За сметка на това е добре да се увеличи приема на фибри, храни, богати на антиоксиданти и omega-3 мастни киселини. Препоръчва се и т.н. средиземноморска диета“, обясни проф. Матева
Може ли да се преборим?
Проблемът е разрешим, ако се разглежда цялостно, категорични са специалистите. Терапията трябва да включва физически упражнения и промяна в начина на живот. Движението заедно със здравословното хранене трябва да са първа линия на терапия при всички хора с Индекс на телесна маса ≥25 kg/m2.
Невинаги обаче тези промени са достатъчни. Възможностите в тези случаи са две – медикаментозна терапия и/или бариатрична хирургия. Първата опция се препоръчва при хора с Индекс на телесна маса над 30 kg/m2 или над 27kg/m2, когато имат усложнения, свързани с наднорменото тегло. Медикаментите са два основни вида – такива, които повлияват централната нервна система и намаляват апетита или такива, които действат периферно и влияят на стомашно-чревния тракт.
Бариатричната хирургия е третата линия на терапия, която се прилага при пациенти с Индекс на телесна маса над 40kg/m2 или над 35 kg/m2 с придружаващи заболявания. При нея най-често се редуцира обема на стомаха или се променя свързването на хранопровода, червата и др., което води до намаляване на апетита и количеството поемана храна. Операциите за отслабване освен всичко друго повлияват и диабета, хипертонията и сънната апнея. У нас има център по бариатричната хирургия, който се намира в Александровска болница. В лечебното заведение вече са извършени около 60 операции за отслабване и всичките са успешни.
