Над 50 са българите, които са получили стволови клетки от чужбина и им е извършена животоспасяваща трансплантация. Това съобщи за Скенер.нюз проф. д-р Елисавета Наумова, национален консултант по клинична имунология и началник на Клиниката по клинична имунология в „Александровска“ болница с банка за стволови клетки, по повод днешния световен ден на донора. „Това е инициатива, която се организира от световния регистър на донори на костен мозък и периферни стволови клетки. Той е създаден преди повече от 25 години, като целта му е да обедини усилията на целия свят в помощ на пациентите, страдащи от едни от най-тежките и животозастрашаващи заболявания, каквито са хематологичните злокачествени заболявания“, обясни проф. Наумова.
В световния регистър има повече от 28 милиона донора от 53 страни. Благодарение на него са направени над 1,3 млн. трансплантации. В родната част на регистъра има около 2200 донора. Всъщност в него се съхраняват техните данни и резултатите от предварително направените изследвания, но не и биологичен материал. „Когато се установи съвместимост между някой от донорите и нуждаещия се пациент, то донорът се вика, правят му се наново изследвания и тогава се извличат стволовите клетки, като в 99 % от случаите те не се замразяват“, посочи проф. Наумова.
По думите й алогенни трансплантации, т.е. такива с донорски материал, се правят у нас в два центъра – Детската онкохематология на болница „Царица Йоанна – ИСУЛ“ и в Националната специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания. Още два центъра – в Пловдив и Варна имат лиценз за присаждане на стволови клетки. „Когато хематолозите в тях преценят, че даден пациент се нуждае от трансплантация, те се свързват с „Александровска“ болница с искане за намиране на подходящ донор. Той се търси първо в семейството – най-добре е да е брат или сестра. Ако не се намери родствен донор, продължава търсенето в световния регистър. По тъканната съвместимост лекарите определят кой е най-подходящият донор“, обясни проф. Наумова.
При различните заболявания и според спецификите на всеки отделен пациент има строги индикации кога да се използват стволови клетки от костен мозък, кога от периферна кръв или от пъпна връв. В момента 2/3 от трансплантациите се правят от периферна венозна кръв. Присаждането на стволови клетки от пъпна връв обаче толерира известна несъвместимост между донора и реципиента. Най-често с трансплантация на стволови клетки се лекуват хематологични злокачествени заболявания, хемоглобинопатии, невробластоми, имунодефицити.
Най-висока съвместимост има при братя и сестри, като в 25 % от случаите тя е пълна. Около 50 % пък е съвместимостта при родител – дете. За сравнително малкия брой трансплантации на алогенни стволови клетки у нас (11 за миналата година) проблемът не е в намирането на донор, смята проф. Наумова. „В 25 % от случаите намираме съвместим фамилен донор, в 65 % – напълно съвместим неродствен донор и само за 10 на сто от нуждаещите се не успяваме да открием съвместим донор. Но и за тях има варианти, като се предлагат стволови клетки с определен процент несъвместимост, а напоследък дори и с 50 %, както е при родител – дете“, подчерта националният консултант по клинична имунология.
За разлика от регистъра, където се събират данните на донорите, в обществената банка за стволови клетки от пъпна връв, се съхранява биологичен материал. В момента в „Александровска“ болница има налични над 300 единици, които са подходящи за алогенна трансплантация, съобщи проф. Анастасия Михайлова, ръководител на единствената у нас обществена банка в Клиниката по имунология на „Александровска“ болница.
Родилките, които са изразили желание да станат донори до момента са над 600, но не при всички е било възможно да се извлекат качествени стволови клетки. От взетите обаче клетки около 80 % са годни, което е много над средното световно ниво на обществените банки, където годният материал не е повече от 60 на сто.
„Бременните, които искат да станат донори на стволови клетки от пъпна връв, не трябва да имат определени наследствени заболявания, да нямат злокачествени заболявания, проследяват се някои инфекциозни маркери. Ако една майка реши да стане донор – идва при нас, провеждаме интервю. Подписва информирано съгласие и при раждането екипът на банката, която има договор с лечебните заведения, организира вземането на стволови клетки. Процедурата, както и съхранението,са напълно безплатни“, обясни проф. Михайлова. По думите й не всички единици, които са взети подлежат на съхранение, има много критерии, с които се определя качеството на биологичния материал. Най-важните от тях са броят на стволовите клетки, които се намират в единица взета кръв и „чисти“инфекциозни маркери.
Възможно ли е майката донор да ползва същите стволови клетки, ако се наложи, за нейното собствено дете? „Дарената кръв е анонимна и само малък брой хора имат достъп до личните данни на донорите. Ако тази кръв е била качествена и не е била използвана вече за алогенна трансплантация, то тя със сигурност ще излезе при търсенето в регистъра като най-подходяща и напълно съвместима. И разбира се тогава ще бъде използвана“, отговаря проф. Михайлова на най-често задавания от бъдещите майки въпрос.
„Трябва да се има предвид, че кръвта от пъпна връв е в ограничено количество. Затова в света вече се правят трансплантации от две и дори от три единици кръв от различни донори на един реципиент. Защото, когато става дума за дете една единица е достатъчна, но при възрастен човек тя може да не стигне“, каза още проф. Михайлова.
