Вече месец и половина 4-годишният Емил Каров, който страда от Сарком на Юинг – бързоразвиващ се рак на костите, не може да започне терапията си, защото експертите на фонда за лечение на деца не успяват да вземат решение дали процедурите да се проведат в България или в Германия. Родителите на малкия Емил се заканиха да съдят фонда и с отворено писмо до медиите помолиха за оказване на обществен натиск върху институциите.
„Нямат основание да ни съдят“, твърди директорът на фонда проф. Владимир Пилософ в доклад до зам.-здравния министър д-р Ваньо Шарков.
Случаят на момчето е разгледан на последните две заседания на Обществения съвет, но окончателно решение по него няма, защото двама детски онкохематолози заявяват, че терапията може да се извърши в България. „Детето подлежи на неоадювантна химиотерапия. Същата може да бъде проведена в една от специализираните клиники по детска хематология и онкология в България – София , Варна и Пловдив“, е заключението на доц. Валерия Калева от МУ-Варна.
„При това положение директорът на фонда не може да вземе еднолично решение за изпращането на момчето в Германия, нито да плати авансово терапията“, пише в становището на проф. Пилософ до МЗ.
Междувременно семейството отваря дарителска сметка на името на Емил и по собствена инициатива се свързва с клиника в Хайделберг, Германия. От там насрочват дата за преглед на 22 август и родителите заминават, като поемат сами разходите си. Факт е, че преди това детето не е посетило нито една от българските онкоклиники.
Два дни след консултацията в Германия клиниката в Хайделберг изпраща до фонда за лечение оферта за комплексна терапия на стойност 441 375 евро (или 184 875 евро при представяне на Формуляр S2 от НЗОК), която Общественият съвет разглежда на заседанието си на 31 август и назначава поредна експертиза. Още на следващия ден българският експерт доц. Добрин Константинов, началник на Детската онкохематология в София посочва: „Предложеният план за лечение е в съгласие с комплексен план за лечение в подобен случай, но той обобщава целия план на лечение, който във времето може да се раздели на отделни фази. Считам, че предварителната терапия – неоадювантното лечение, би могло да се осъществи в България. На следващия етап, след отчитане на ефекта от проведената химиотерапия, решението за оперативна намеса е въпрос, който трябва да се обсъди с участие и мнение на български специалист – ортопед. Възможностите и мястото на провеждане на радиолечението, също трябва да се дискутира и от български специалист-радиолог. Последната предложена терапевтична фаза – химиотерапия, в комбинация с автоложна трансплантация, при достигане до нейното изпълнение, също може да бъде обсъдена за провеждане в България, в центъра в София“.
Именно тези становища пораждат разногласията по случая. Действително началото на лечението с химиотерапия може да се извърши у нас, но пък чуждите клиники често поставят условие всички етапи от терапията да се извършат на място, за да приемат пациентите. А и дават план за комплексно лечение и по-добри прогнози. В случая, според близките на Емил, докторите в Германия са обяснили, че химиотерапията у нас е с шансове за успех от около 30 %, докато те дават 100 % гаранция и твърдят, че ако детето се лекува при тях, може дори да не се наложи отстраняване на лопатката, протезиране или трансплантация на кости. Друг е въпросът доколко тази прогноза е реалистична и как лечение с едно и също лекарство, по една и съща схема, в България би било по-малко ефикасно.
Предстои Общественият съвет към Фонда да вземе окончателно решение по казуса на следващото си заседание, планирано за 14 септември.
