От инфекциозни заболявания са засегнати около един милиард души на планетата, сочат данните на Световната здравна организация. Срещу инфекциите помагат само антибиотиците, но те не са всемогъщи.
Най-сериозният проблем е резистентността. По същество това е нормален еволюционен механизъм. Но в този случай работата се усложнява от факта, че човек сам „подтиква“ микробите по-бързо да развият резистентност. Критичната точка е използването на лекарството не по предназначение – с него тръгват да лекуват грип и всякакви респираторни заболявания, въпреки че това са вирусни инфекции и, следователно, използването на антибиотици е безполезно. То е все едно да си гипсираш крака, преди да е счупен.
Но не само това – безразборно се приемат антибиотици при най-малкото повишаване на температурата, при стомашно-чревни разстройства и пр. А колко често спираме приема на лекарството при първите признаци на подобрение, с мотива защо да товарим организма с химия? През това време са погубени само слабите щамове, докато силните не просто оцеляват, но и се размножават така, че в най-удобното време за тях да „стрелят“ с пълна сила.
Според проучвания антибиотици държат в домашната аптечка 90% от хората. И, за съжаление, в повечето случаи , пациентите си ги „предписват“ сами, без да се консултират с лекар. Самолечението във вид на неконтролираното използване на антибиотици обаче има потенциал за бъдещи катастрофални поражения върху човешкото здраве. Получава се така, че човечеството е застрашено от загуба на цели фармакологични групи лекарства, доскоро напълно ефективни при лечението на животозастрашаващи болести. Ето защо е нуждата не просто от предварителна консултация с лекар, но също и от анализ на биологичен материал (отделен от рана, урината, и т.н.) спрямо чувствителността към антибиотици.
