Точно 17 870 е броят на регистрираните през миналата година инфекции, свързани с медицинското обслужване, известни още като вътреболнични инфекции, показват официалните данни на Регионалните здравни инспекции, цитирани от Центъра за защита правата в здравеопазването.
Според световните стандарти честотата на регистрираните вътреболнични инфекции в развитите страни е от 3 до 10% от всички хоспитализирани пациенти. Най-висок е броя на заразите при пациентите в отделенията по реанимация, където честотата достига и надхвърля 15 на сто.
Броят на хоспитализациите в България е около 2 милиона годишно. Това означава, че вътреболничните инфекции у нас би трябвало да са между 60 000 и 200 000. Отчитането официално на едва 17 870 инфекции означава, че или сме световен лидер в борбата с тези зарази, или просто те не се отчитат и регистрират.
Според наредбите на здравното министерство всяко отделение трябва да има сестра, която да отговаря за регистрирането на вътреболничните инфекции, а при наличието на такава се събира комисия, която описва случаят в специален протокол и го отчита пред РЗИ, обясни за Скенер.нюз главният държавен здравен инспектор д-р Ангел Кунчев. Той обаче призна, че действително голяма част от лечебните заведения крият възникването на зарази в отделенията. „Причината е, че когато пациентите научат за подобен взрив се паникьосват, започват да витаят различни слухове, а истината е, че 60-70 % от инфекциите са естествено свързани с медицинската дейност“, подчерта д-р Кунчев. По думите му най-голям е процентът на вътреболничните инфекции в реанимациите – от 8 до 15 %, в хирургичните клиники, в отделенията по урология и гинекология също има повече регистрирани случаи. В останалите звена тези зарази се движат между 2 и 5 на сто.
Според официалните данни за 2015 г. най-голям е броят на регистрираните инфекции на хирургичната рана и на пневмониите след интубация. Прави впечатление обаче голямата разлика в отчетените случаи в различните области на страната. В Монтана са регистрирани едва 13 вътреболнични инфекции, в Ловеч – 19, в Силистра 280, а в Габрово – 347. Голямата разлика се дължи не толкова на качеството на медицинското обслужване, колкото на разлика в начина на отчитане или по-скоро на неотчитане на всички инфекции, обясняват от Центъра за защита правата в здравеопазването. Само така може да се обясни и това, че в област Перник за 2015 г. не е регистрирана нито една вътреболнична инфекция. Дали там е правена проверка от здравните власти не ясно, въпреки че поне два пъти в годината регионалните инспекции са длъжни да следят дали се спазват протоколите.
В развитите страни се извършват множество подробни проучвания на вида и броя вътреболничнте зарази, както и разходите за лечението им. Това се прави, защото проблемът е тясно свързан със смъртността при пациентите, разходите за лечение и развитието на резистентност към антибиотиците на все повече бактерии. Смята се, че при до 10 % от всички случаи, вътреболничните инфекции завършват със смърт на пациента. Разходите за лечението им в САЩ например се изчисляват на 10 милиарда долара.
