За 50 години в Александровска болница са трансплантирани 1500 българи. З5 % от тях са получили бъбрек от жив донор, а 65% – от трупен. Това стана ясно по време тържественото честване на 50-годишнината от първата успешна бъбречна трансплантация у нас, когато нов орган получава 49-годишна жена.
В момента в листата на чакащи за бъбрек има 1100 души, но реално от присаждане се нуждаят пет пъти повече. Почти 4000 българи са на хемодиализа, а още толкова са с различна степен на бъбречна увреда. Към началото на тази година в „Александровска“ се наблюдават 670 бъбречнотрансплантирани пациенти. Над 65% от тях работят, други са ученици, студенти или пенсионери. Болницата разполага с четири подготвени екипа за извършване на трансплантации.
По време на честването проф. Петър Панчев беше награден с Почетен знак за цялостен принос, а като основоположници на трансплантационната дейност у нас бяха отличени проф. Христо Куманов, Д-р Колю Николов и доц. Георги Тенев.
Проф. Панчев е завеждащ направление по онкоурология в Клиниката по урология при „Александровска“. Специализирал е многократно ендоурология в Германия, интервенционална ехография в Дания, а в Германия,Англия и Холандия – онкоурология. В Белгия е провел няколко месечна специализация по бъбречна трансплантация. В Израел и Англия е специализирал по проблемите на инконтиненцията. Има над 300 публикации. Председател е на Българското урологично дружество.
Проф. Куманов е изтъкнат български учен–уролог. Автор е на десетки монографии и над 320 научни труда. Представител е на България в Световната урологична асоциация, бил е член на Изпълнителното бюро на Европейската урологична асоциаця. Той е един от първите организатори на бъбречната трансплантация в България. Един от основателите е на клиниката по онкоурология при УМБАЛ „Александровска“.
„Министерство на здравеопазването ще стартира донорската си програма до няколко месеца“, съобщи зам.-здравният министър д-р Бойко Пенков. Това обаче трябваше да се случи още в началото на годината, проблемът е в забавянето на преподписването на договора с Виена, както и в липсата на отделно финансиране на програмата, научи Скенер.нюз. Както вече информирахме, кампанията на МЗ ще включва разработването и разпространението на донорска карта, в която всеки българин при желание ще може да отбележи съгласието си за евентуално донорство. Картата няма да бъде законово регламентирана, което означава, че няма да е задължителна. Кампанията ще премине под мотото „Дари живот“, като картончетата ще бъдат разпространени публично в близките месеци и ще се носят с личните документи.
„Донорството е ключът към развитието на трансплантацията в страната, а всичко останало е просто процес“, подчерта д-р Пенков. Той съобщи още, че предстои преподписване на споразумението с Евротрансплант за да може българските пациенти да бъдат включени в листата на чакащи на организацията за белодробна трансплантация. По думите на зам.-здравния министър преди да заминат за Виена на 17-те чакащи за бял дроб ще им бъдат направени изследвания във ВМА, а след това Виенската болница ще прецени кои са най-неотложни за трансплантация.
