Точно по 70 операции на час се извършват у нас, като легналите под ножа пациенти през миналата година са общо 610 696. Това показват данните на Националния център по опазване на общественото здраве и анализи (НЦОЗА). При 2 140 602 хоспитализации през 2017 г. означава, че всеки трети пациент е бил опериран, което превръща хирурзите в най-натоварените доктори.
Постоперативната смъртност е едва 0,7 %, което поставя страната ни сред отличните в ЕС. Общият леталитет за миналата година в българските болници е бил 1,3 %, като починалите в лечебно заведение са 27 078. Според данните на НЦОЗА, по време или веднага след хирургичната намеса смъртните случаи са 4065, а усложненията още по-малко – 3595.
Най-много проблеми възникват при неврохирургични, сърдечни, гръдни и коремни интервенции. Въпреки това не липсват и смъртни случаи при смятаните за леки и рутинни операции като апендектомия и херниотомия, съответно 6 и 8 починали по време на тези операции. През 2017 г. не е регистриран нито един смъртен случай при отстраняване на сливици и катаракта, както и при ендокринните интервенции.
Дали смъртността и усложненията обаче са изчислени на база на всички извършени манипулации или само на плановите не става ясно от данните на НЦОЗА. По правило при спешните операции рискът от фатален изход и усложнения е по-висок. И все пак цифрите категорично показват, че последното нещо, което може да се каже за българските лекари е, че са убийци. Каквито обвинения обаче далеч не липсват сред обществото ни.
Иначе най-много са акушеро-гинекологични операции – 115 867, като фатално са завършили само 16 от тях, ортопедичните – 98 213, коремните – 75 300 и урологичните – 65 259. Близо 10 000 българи пък са се подложили на пластични интервенции, а на 7 338 жени са били отстранени гърдите заради рак. На над 30 000 души е било махнато очно перде през миналата година, а близо 4000 са се разделили със сливиците си.
