Пациентът става клиент, а грижата се заменя с услуга

Да говорим за застраховане, когато гръмна застрахователна компания, не е най-добрият подход, смята президентът на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов

1731
пациентът

Смущаващо е, че пациентът става потребител и клиент, а грижата се заменя с услуга. Притеснително е и друго – увеличават се плащанията, но без засилване на контрола. Така Ваня Григорова от КТ „Подкрепа“ коментира предложените от здравния министър Кирил Ананиев два варианта за реформа.

„В концепцията никъде не виждам споменаване на един важен фактор – премахване на търговския статут на лечебните заведения. Всичко, което изреди министъра като проблеми в системата, има само частични решения в промените, които се предлагат“, коментира и председателят на „Подкрепа“ Димитър Манолов. По думите му най-големият проблем е финансирането на болниците и докато съществуват клиничните пътеки, сферата винаги ще бъде недофинансирана.

„Нека се върнем преди 20 години, тогава системата започна с 6% вноска, сега ги докарахме до осем. Но тогава населението беше 8 милиона, сега е 6. Отсъстват 2 милиона, които обикновено внасят средства и малко ползват услугите на системата. Сега тях ги няма. И вместо да отчетем това, сега се поставят въпросите как да акумулираме ресурс и да го предоставим на частни оператори срещу печалба. Нещо, което здравната каса не прави. А и да говорим за застраховаме, когато гръмна застрахователна компания, не е най-добрият подход“, коментира още Манолов.

„20 години говорим за реформа и нищо не правим. Най-важното е да се подобри качеството и достъпа до медицински грижи. Но и в двата варианта не виждаме това. Има само събиране на повече средства и то дори няма да стане така, защото ще трябва да се отделят пари за обслужване на нова администрация“, посочи Пламен Радославов от КНСБ. Той отбеляза, че не се предлагат мерки за задържане на младите сестри и медици в България.

„Потребителската такса в болница е не повече от 10 дни годишно, а сега при всяка хоспитализация ще се дължат 15%.  Ние сме страната с най-ниски доходи в Европа, даваме най-много пари за здравеопазване, но предлаганите модели не ни удовлетворяват. Как да убедя хората, че няма да доплащат за лещи или за пирони. Сега 4 млрд. лв. доплаща българският пациент, а с 800 млн. лв. как ще решим проблема, няма как да стане. Тези варианти не работят добре за пациентите“, подчерта още Радославов.

 

СПОДЕЛИ