Допълнителни 160 млн. евро са необходими в бюджета на НЗОК за оригинални лекарства през 2027 г., за да се запази сегашното съотношение между публичното финансиране и финансовото участие на фармацевтичните компании, което в момента е 67% към 33%. Това показват разчетите на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM), представени от изпълнителния директор Деян Денев.
НЗОК заплаща изцяло или частично лекарствени продукти за широк кръг заболявания, сред които онкологични и хематологични заболявания, диабет, сърдечно-съдови заболявания и риск от инсулт, ревматоиден и псориатичен артрит, псориазис, макулна дегенерация, хепатит C, астма, шизофрения, както и редица тежки хронични и редки заболявания. Така стотици хиляди български пациенти получават необходимото им лечение. За тях съвременните терапии означават по-дълъг живот и по-добър контрол на заболяването, предотвратяване или ограничаване на усложненията, запазване на самостоятелността и възможност да продължат своя семеен, социален и професионален живот.
Според прогнозите на ARPharM потребностите от лекарствено лечение, заплащано от НЗОК, ще нараснат с 14% през 2027 г. „Когато бюджетът не достига за лечението, от което пациентите имат нужда, тази потребност не изчезва. Променя се единствено кой плаща разликата. Бюджет 2027 трябва да финансира реалните потребности от лечение, а не просто да увеличава недостига, който се прехвърля към индустрията“, посочи Денев.
България изостава по публично финансиране и достъп до нови терапии
Около 1,6 млн. здравноосигурени ежегодно получават лекарствено лечение, заплащано изцяло или частично от НЗОК. През 2026 г. публичните плащания за лекарства в България възлизат на 165 евро на човек без ДДС, при средно 487 евро в четири европейски държави, използвани за сравнение в анализа на ARPharM. По данни на Асоциацията 54% от новите терапии не са достъпни за българските пациенти.
Потребностите от лекарствено лечение нарастват вследствие на застаряването на населението, увеличаването на хроничните заболявания, по-ранната диагностика и навлизането на нови терапии. Съвременното лечение позволява по-добър контрол на заболяванията, по-дълга преживяемост и по-добро качество на живот, като дава възможност на повече пациенти да останат активни и работоспособни.
Според Аркади Шарков от Health Metrics отстъпките от индустрията вече не са механизъм за ограничаване на ръста, а планиран приход за НЗОК. За 2026 г. те се очаква да стигнат над 500 млн. евро или около една трета от бюджета за лекарства. „Само за три години отстъпките са нараснали повече от два пъти, а бюджетът за иновации расте с около 10% годишно. На практика това е скрит дефицит, прехвърлен върху индустрията. Бюджет 2027 се изготвя при процедура по свръхдефицит и с ограничение на ръста на разходите. Ако не се намерят нови приходи, разликата отново ще бъде покрита от компаниите, а достъпа до иновации за пациентите ще бъде забавен“, алармира здравният икономист.
Боряна Ботева, председател на УС на Сдружението за развитие на българското здравеопазване, постави акцент върху достъпността и непрекъснатостта на лечението. Тя посочи, че пациентските организации получават множество сигнали за затруднения при доплащането на лекарства, както и запитвания за терапии, които са достъпни в други държави от ЕС, но не се предлагат в България. „При някои терапии за възпалителни ревматични заболявания НЗОК покрива 75% от стойността, а останалите 25% се поемат от фармацевтичните компании. Така вече около 15 г. пациентите получават тези лекарства без доплащане. Недостатъчното публично финансиране и нарастващите задължения на компаниите обаче създават риск част от разходите да бъдат прехвърлени върху пациентите. Това би могло да означава доплащане от над 130 евро месечно за някои лекарства – сериозна тежест, особено за хората с трайно намалена работоспособност“, заяви Ботева.
Риск за лекарственото снабдяване
Според ARPharM недостатъчното публично финансиране и нарастващите компенсации от компаниите създават риск за устойчивостта на лекарственото снабдяване. Непредвидимите финансови задължения могат да затруднят навлизането на нови терапии, да засегнат икономическата устойчивост на определени продукти и да доведат до оттегляне на компании от българския пазар. Асоциацията подчертава, че отстъпките трябва да бъдат механизъм за споделяне на финансовата отговорност, а не заместител на публичното финансиране.
Четири предложения за Бюджет 2027
ARPharM предлага планиране на бюджета според реалните потребности от лечение, като се отчитат броят на пациентите, необходимите терапии и прогнозното потребление; запазване на съотношението между публичния ресурс и финансовото участие на компаниите; предвидим компенсаторен механизъм с ясни правила и разумна граница на финансовите задължения; както и текущ мониторинг на разходите, който да позволява навременни корекции през годината. „За ARPharM въпросът за Бюджет 2027 не е спор за проценти, а за способността на здравната ни система да осигури предвидим и навременен достъп до необходимото лечение. Държавата, НЗОК и фармацевтичната индустрия имат различни роли, но един общ критерий за успех – пациентът да получи необходимото му лекарство навреме“, отбеляза Деян Денев.
“Неограниченото прехвърляне на осигурителния риск от здравноосигурителната институция – НЗОК, към фармацевтичното индустрия, е неустойчив модел, който води до обезсърчаване навлизането и оставането на иновативни терапии на пазара. Необходима е промяна и преминаване към регулаторен модел на споделяне на този осигурителен риск, чрез лимит на плащанията на индустрията по Механизма на НЗОК. Фармацевтичната индустрия разработва и осигурява на пациентите достъп до терапиите, които отразяват актуалните постижения на медицинската наука и фармацията. Тя няма ресурса и капацитета да е заместващ или допълнителен осигурител спрямо касата”, заяви адвокат Петър Петров.
