Националното сдружение на общопрактикуващите лекари е изпратило писмо до Министерството на здравеопазването с предложения за по-гъвкаво разпределение на ваксините срещу грип. Причината е, че част от хората, които първоначално са заявили желание за безплатна имунизация, вече са се ваксинирали в съседни държави. Това обяви пред бтв личният лекар и член на УС на НСОПЛБ д-р Гергана Николова.
„Голяма част от хората, които са с огромното желание да се ваксинират и са по-нетърпеливи или са с повечко заболявания, имаха така наречения медицински туризъм – пътуваха до съседни държави, за да си подсигурят ваксини и да си ги поставят. Така че ние се притесняваме, че ще останат ваксини по национална програма, защото хората вече са се имунизирали“, обясни тя.
Сред предложенията на лекарите е да се създаде механизъм, чрез който неизползвани ваксини от един лекарски кабинет да могат да бъдат прехвърляни към друг, където има по-голямо търсене. „Идеята е да не останат ваксини, които да не бъдат поставени. Заплатени са по национална програма. Те трябва да стигнат до пациентите“, подчерта д-р Николова.
Личните лекари предлагат и временно разширяване на възрастовия обхват на програмата. Една от идеите е долната възрастова граница за възрастните да бъде намалена от 65 на 60 години, а при децата да бъде повишена до 10-12 години, за да могат да се използват всички налични дози. Друго предложение е да има възможност инжекционните ваксини, които са еднакви за възрастни и деца, да се разпределят по-гъвкаво между двете групи според търсенето.
Джипитата настояват и всеки общопрактикуващ лекар да може да поставя ваксини по националната програма, независимо дали пациентът е включен в неговата пациентска листа. Според тях това би подобрило достъпа до имунизация и профилактиката през есенно-зимния сезон.
От Министерството на здравеопазването обаче посочват, че действащите правила не позволяват ваксините да бъдат предоставяни на други възрастови групи или дозите за възрастни да се пренасочват към деца и обратно. От ведомството уточняват, че евентуалното преразпределение на неизползвани количества би изисквало специален механизъм, който трябва да бъде разработен и съгласуван с всички заинтересовани страни. Друг е въпросът защо липсата на механизъм е оправдание, при положение, че работа на МЗ е именно да създаде такъв.
