Въвеждането на отделна национална програма, свързана със затлъстяването, може да доведе до подобрени показатели в бъдеще, смята председателят на парламентарната здравна комисия проф. Костадин Ангелов.
„Всеки трети гражданин на света е с наднормено тегло, а всяко трето българско дете е с такъв проблем, който води със себе си много последици. В редица публикации наднорменото тегло е описано като причина за над 200 други заболявания“, алармира проф. Ангелов по време на кръглата маса „Ефективни политики за превенция и управление на затлъстяването“, организирана от Коалиция срещу затлъстяването „Здраве под натиск“. По думите му, ако институциите си поставят за цел справянето с този проблем, може да се постигнем изключително голям напредък в борбата със социалнозначимите заболявания и промяна на основните здравни показатели на българите. Той дори предложи към парламентарната комисия по здравеопазването да се създаде подкомисия за затлъстяването.
„Борбата със затлъстяването трябва да е въпрос на приемственост между законодателната и изпълнителната власт, с включване на всички заинтересовани страни, местни власти и граждански организации“, подчерта председателят на Народното събрание Михаела Доцова. А според здравния министър Катя Ивкова рецептата за справяне с проблема започва с комбинацията от правилен хранителен режим и физическа активност. Като принос на МЗ в политиките по превенция тя акцентира на стартирането на здравното образование в училищата. Ивкова отбеляза и приетата от МС тази година Национална програма за борба с хроничните незаразни болести, в която има конкрретни мерки.
Председателят на Коалиция срещу затлъстяването „Здраве под натиск“ Гергана Паси подчерта, че отговорността не може да бъде прехвърляна върху отделния човек. „Средата, достъпът до здравословен избор, ранната подкрепа и здравните услуги формират реалните възможности за здраве. Ефективната политика трябва ясно да посочва кой отговаря, какво се изпълнява, в какъв срок, с какъв ресурс и как измерваме ефекта“, каза тя и добави: „Необходим е нов обществен разказ: затлъстяването е заболяване, което може да бъде предотвратявано и управлявано, а хората заслужават уважение, подкрепа и достъп до доказана грижа.“
За подобряване на здравния статус на населението от Българския лекарски съюз предложиха здравословна храна в детски градини и училища, ясни стандарти за хранене, достъп до вода с ясен произход и всекидневна двигателна активност, промяна на хранителната среда, ясно етикетиране, единни хранителни критерии за училища, детски градини, болници и държавни структури, защита на децата от агресивен маркетинг, ограничаване на маркетинга на нездравословни храни, ранно откриване в здравната система, скрининг, оценка на риска. Според председателя на БЛС д-р Николай Брънзалов са необходими много повече информационни кампании. „Проблемът със затлъстяването трябва да се реши с координация между институциите, свързани със здравеопазване, образование, финанси, транспорт, спорт, земеделие и общини“, посочи той.
Д-р Брънзалова цитира данни, че у нас 58,4% от възрастните са с надномрено тегло и затлъстяване, а сред 7-годишните деца всяко трето е с наднормено тегло и затлъстяване.
„България е на шесто място в Европа по разпространение на затлъстяването сред възрастните и на пето място сред децата“, отчете и чл. кор. проф. Цветалина Танкова, началник на Клиника по диабетология в УСБАЛЕ „Акад. Иван Пенчев“ и член на Борда на Европейската асоциация за изучаване на диабета. „Определението на СЗО за затлъстяването е абнормно и прекомерно отлагане на телесна мастна маса, криещо рискове за здравето. Тя не стои безобидно в тялото, а уврежда всяка тъкан и орган. Затлъстяването може да причини редица други болести – онкологични, на централната нервна система, на дихателната, на опорно-двигателния апарат, на бъбречната система, на отделителната система“, предупреди проф. Танкова. И изрази мнение, че са необходими активни политики в овладяването на затлъстяването.
Затлъстяването не може „да се израсте“, подчерта пък проф. Виолета Йотова, началник на направление „Педиатрия“ в УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна и председател на Комитета по образование и специализации към Европейското дружество по детска ендокринология. Тя уточн, че между 55% и 80% от децата, засегнати от затлъстяване, остават пълни, а отслабналите имат метаболитни или други здравни проблеми. Според проф. Йотова първите резултати от въведена програма за борба със затлъстяването няма да дойдат по-рано от 10 години.
Икономистът и член на Управителния съвет на Коалиция „Здраве под натиск“ Аркади Шарков представи социално-икономическите измерения на затлъстяването. Между 2,9 и 3,4 млн. пълнолетни българи са с индекс на телесна маса над 25, което представлява повече от половината от пълнолетното население. „Общественият финансов разход, свързан със затлъстяването и последиците от него, достига 767 млн. евро годишно, а загубата на благосъстояние се оценява на 6,4 млрд. евро, или 5,5% от БВП“, пресметна той. Здравният икономист подчерта необходимостта при оценката на политиките да се отчита не само прекият разход за здравната система, но и отражението върху работоспособността, отсъствията, преждевременната заболеваемост и социалните неравенства.
