На 16 септември Европейският парламент, с внушително мнозинство от 545 гласа „за“, 47„против“ и 75 „въздържал се“, одобри доклад, изготвен от Романа Йеркович (S&D), с който подкрепи новата ЕС стратегия „Safe Hearts Plan“.
Това е първата цялостна европейска политическа рамка за сърдечносъдови заболявания. Досега те бяха разглеждани в контекста на по-широките политики за незаразните заболявания, без самостоятелна европейска стратегия. Новият подход предвижда преминаване от отделни национални инициативи и планове, и разпокъсано покритие в различни европейски здравни документи, към специализиран европейски план за сърдечносъдово здраве. Европарламентът апелира към държавите членки да приемат нови национални планове или да адаптират наличните, съобразно общите европейски цели.
Значително по-силен акцент върху превенцията
Една от най-съществените промени е преминаването от модел, фокусиран основно върху лечението, към модел, поставящ превенцията на заболяванията в центъра на политиките. Новите приоритети изискват действия за постигане на здравна грамотност сред населението, образование в училищата, ранна профилактика и намаляване на въздействие от модифицируемите рискови фактори – тютюн, алкохол, вредни храни, ниска физическа активност.
Много по-голям фокус и върху рисковите фактори от околната среда
Ако досега политиките се концентрираха предимно върху модифицируемите поведенчески рискови фактори, които остават приоритет, новата стратегия вече поставя нагоре в дневния ред и замърсяването на въздуха, шумовото замърсяване, климатичните промени, горещите вълни и химическите експозиции от околната среда.
Специален нов фокус върху женското здраве
Това е вероятно най-сериозната тематична новост. За първи път подробно се разглеждат диагностицирането и вниманието към здравето на жените, сърдечносъдовите рискове по време на бременност, влиянието на менопаузата, ендометриозата, синдромът на поликистозните яйчници и непропорционално по-ниското включване на жени в клинични изпитвания.
Интегриран подход към диабета и затлъстяването
Диабетът и затлъстяването се разглеждат досега отделно и предимно като част от метаболитното здраве, но новата стратегия ги поставя в обща рамка със сърдечносъдовите заболявания. Предвижда се държавите членки да прилагат координиран скрининг, общи пътеки за лечение и интегрирани национални политики.
Напълно нов раздел за дигитално здраве и изкуствен интелект (AI)
За първи път сериозно се акцентира върху AI при диагностиката, дистанционно наблюдение чрез преносими устройства, телемедицина, обмен на данни чрез European Health Data Space.
Неравенствата в здравеопазването стават самостоятелен приоритет
Новата стратегия предвижда европейски индекс за неравенства в сърдечносъдовото здраве, наблюдение на регионалните различия, анализ на социално-икономическите фактори и специални мерки за уязвими групи, по подобие на модела за проследявне на онкологичните заболявания.
Най-новото в препоръките за бъдещата регулаторна политика по отношение на модифицируемите рискови фактори – тютюн, алкохол, храни
Европа демонстрира по-голяма амбиция към затягане на твърде остарелите регулаторни мерки за алкохола и нездравословните храни, а същевременно вече признава различните рискови профили на никотиновите продукти, като в доклада на Европарламента се набляга многократно на научните постижения, които са водещ принцип за регулаторните политики.
Тютюн и алкохол
Макар да не се обявява точно кои от новите бездимни алтернативи на тютюнопушенето имат по-нисък рисков профил и, че всички те продължават да носят риск за здравето, в доклада се подчертава, че „различните никотинови продукти могат да имат различни рискови профили“. Това признаване на съществуването на различни нива на риск при тютюневите и никотиновите продукти, е нов елемент спрямо предишните европейски документи.
Европейската стратегия за сърдечносъдово здраве категорично свързва пряко алкохола с кардиологичните заболявания, поради което се подкрепя по-доброто етикетиране на алкохолните продукти, набляга се на ролята на данъчните инструменти и се насърчават информационните кампании. За разлика от подхода към признаване на континиума на риска при тютюневите и новите никотинови продукти, при алкохола рискът се разглежда не спрямо различните алкохолни продукти, а основно през количеството на консумирания чист алкохол. Акцентът е върху ограничаването на „вредната консумация“ независимо от вида на напитката – бира, вино или спиртни напитки.
Консумация на алкохол се смята за вредна при количества, надвишаващи научно установените здравни препоръки. Според СЗО „вредна употреба на алкохол“ е понятие, което обхваща всяка употреба на алкохол, водеща до здравни или социални вреди за пиещия, за хората около него или за обществото като цяло. Средните количества на чист алкохол са както следва: в бира 330 мл (5% алк.) – около 13 г чист алкохол, в чаша вино 120 мл (12% алк.) – около 11-12 г чист алкохол, в спиртна напитка 50 мл (40% алк.) – около 16 г чист алкохол.
Според публикуваните за България допустими референтни нискорискови препоръки се считат – за мъжете: до около 15-16 г чист алкохол дневно, а за жените: до около 8 г чист алкохол дневно, но не всеки ден, до 3-4 пъти седчично. Според българските нискорискови препоръки една стандартна спиртна напитка от 50 мл или една бира от 330 мл практически изчерпват препоръчителния дневен прием на алкохол за мъж, а за жена дори една чаша вино надхвърля препоръчителното количество.
За разлика от тютюневите и никотиновите продукти, чиято обща данъчна рамка за Съюза понастоящем се преразглежда и се очаква решение по-късно тази година, ЕП не предлага нови европейски данъци върху алкохола. Но за първи път в рамките на новата стратегия за сърдечносъдово здраве, изрично евродепутатите подчертават акцизите и другите фискални мерки за алкохола като инструмент за ограничаване на вредната консумация, като признават, че решенията за данъчната политика остават в правомощията на държавите членки.
По отношение на тютюна, евродепутатите приветстват намерението на Европейската комисия да преразгледа основната тютюнева директива, като призовават за представяне на нова научно обоснована рамка. Докладът слага край на колебанията и разнопосочното регулиране на новите никотинови продукти в различните държави-членки, в някои от които никотиновите паучове се считат за лекарствени продукти, а в други – за хранителни. Докладът категорично настоява всички немедицински никотинови продукти да попаднат в обхвата на европейската директива за тютюневите и свързаните изделия – по същия начин, по който са електронните цигари и нагреваемите тютюневи изделия.
Посочва се, че по отношение на ароматите, които правят продуктите по-привлекателни за децата, младежите и непушачите (например плодови и десертни) използването на ограничения или забрани са подходящ регулаторен инструмент. Като се поставя силен акцент върху предотвратяване на употребата от деца и подрастващи, Европарламентът призовава за по-строги правила за рекламата, маркетинга в социалните мрежи и инфлуенсър маркетинга.
Специално място в доклада е отделено на засиления контрол върху достъпа на непълнолетни, а за по-ефективни проверки на възрастта се препоръчва използване на европейския дигитален портфейл за удостоверяване на възрастта.
Хранене
Частта за храненето е сред най-развитите в приетата резолюция на Европарламента и показва ясно промяната от подход, основан основно на информирания избор на потребителя, към политики, насочена към регулиран пазар, маркетинг и хранителната среда като основна философия. Докладът приема, че сърдечносъдовото здраве не зависи само от личната отговорност и избор, а от средата, в която хората живеят и пазаруват.
Според доклада се изискват структурни мерки, които да направят здравословния избор по-достъпен и по-лесен за потребителите, тъй като хранителните навици са резултат от социална, икономическа и маркетингова среда. Адресирането на нездравословното хранене, като рисков фактор за сърдечносъдовото здраве, включващо неднормено тегло и затлъстяване, преминава през ново предно етикетиране на хранителните продукти (Front-of-Pack Labelling). Не е посочена конкретна система за маркиране, като например Nutri-Score, но ясно се показва подкрепа за по-ясна и видима хранителна информация, за по-лесно сравняване на продуктите и по-добра ориентация на потребителите при избор.
Резолюцията е много критична към маркетинга и здравните твърдения, които могат да бъдат подвеждащи и се апелира към използване само на независими научни доказателства и към строг конрол върху комуникацията към потребителите.
Специално се подкрепя намерението на Европейската комисия да въведе т.нар. nutrient profiles (хранителни профили), чрез които да се предотврати ситуация, в която продукти с високо съдържание на захар, мазнини или сол използват маркетингови послания, създаващи впечатление за здравословност. Една от най-строгите части на документа е маркетингът на храни с високо съдържание на мазнини, захар и сол, които имат съществено влияние върху детското затлъстяване и риска от развитие на хронични заболявания в бъдеще. Предлагат се ограничения върху телевизионната реклама, онлайн рекламата, в социалните мрежи, инфлуенсър маркетинг, алгоритмичното таргетиране и AI-базирани маркетингови практики.
За първи път в подобен европейски документ се обръща специално внимание на ултрапреработените храни, обект на текущото проучване на Комисията, като се настоява научно обоснована и хармонизирана европейска дефиниция на „ултрапреработени храни“. Особен акцент се поставя върху храненето в училища, детски градини, болници, социални институции.
Както при алкохола, за разлика от тютюна, и при храните не се предлагат конкретни нови данъци върху тях, но за първи път ясно се прави връзката между консумацията и цената на храните, достъпа до здравословно хранене и социалните неравенства в здравето, а това са знаци за бъдещи дебати по темите за ценовите и данъчни регулации.
Енергийни напитки
Това е изцяло нова тема спрямо по-ранни политики за сърдечносъдовото здраве. Европарламентът призова Комисията да оцени сърдечносъдовите рискове от енергийните напитки и при наличие на доказателства да предложи мерки на европейско ниво, както и да подкрепи ограничения върху достъпа на деца и младежи до такива продукти. Като цяло резолюцията показва, че следващата вълна здравни регулации в ЕС вероятно няма да бъде насочена само към тютюна, а повече към алкохола и хранителната среда.
Според европейските медии, новата европейска стратегия за сърдечносъдовото здраве не е просто поредна актуализация на съществуващи политики, а е първият мащабен опит на ЕС да изгради европейска рамка. Докладчикът по досието подчерта по време на гласуването, че приетият текст е „добър и балансиран“, а дебатите около мерките за контрол върху тютюневите изделия и алкохола се оказаха сред най-оспорваните теми.
Именно по отношение на никотиновите продукти, текстът, съдържащ едно от най-интересните политически послания, признавайки, че различните тютюневи и никотинови продукти могат да имат различни рискови профили, при ясното послание, че те не са безопасни и всички те носят риск за здравето, получи одобрението на огромното мнозинство от евродепутати. Този подход беше приветстван от представителите на групата на Европейските консерватори и реформисти (ECR), които отчетоха като успех факта, че комисията по обществено здраве в Европарламента е признала съществуването на различия в риска между отделните категории никотинови продукти, а депутатите от най-голямата група на Европейската народна партия (EНП) коментират за медиите опасение, че предстоящото разглеждане на 28 септември на актуализираната стратегия за борба с раковите заболявания се различава съществено като посока от одобрената стратегия за сърдечносъдово здраве.
В заключение след гласуването на резолюцията на 16 септември, хърватката Романа Йеркович от S&D и докладчик по досието заяви: „Най-важното послание е, че Европа трябва да спре да се фокусира единствено върху лечението на сърдечносъдовите заболявания и да направи много повече за тяхната превенция“. Според нея този подход трябва да обхваща „не само индивидуалните избори на хората, но и средата, в която тези избори се правят – от цените и достъпността на продуктите до тяхното маркетиране“.
