Общо 5 364 784 опаковки антибиотици са били предписани през миналата година в страната. При население от 6 423 207 души, по данни на НСИ, това означава, че средно на един човек в България са се падали по 0.8 опаковки или 835 на 1000 души. Това показва новата интерактивна карта на антибиотичната консумация в извънболничната помощ в България за 2025 г., създадена от Българската асоциация „Единно здраве“ (БАЕЗ).
В различните региони показателите за употреба се различават – в Хасково са 535 опаковки на 1000 души, в София-град – 743, в София област – 1473, а в Разград – 1456 на 1000 души. Източник на данните за броя рецепти и предписаните опаковки антибиотици е НЗИС, а демографските данни са от НСИ.
„Целта на картата е да насочи вниманието на обществото към необходимостта от спешни мерки“, каза председателят на Българската асоциация „Единно здраве“ д-р Драгомир Иванов. По думите му антибиотичната резистентност може първоначално да не засяга нас и нашите семейства, но при постъпване в лечебно заведение е възможно да се срещнем с микроорганизъм, срещу който антибиотиците не действат. Според него такива отклонения от средната за страната консумация, каквито се виждат на картата, са значително и би трябвало да се изследват причините, тъй като навежда на съмнения за наличието на неправилна антибиотична употреба по места.
„В света около 700 000 души годишно умират в резултат на антибиотично-резистентни инфекции. Тези инфекции се лекуват изключително трудно, а понякога бактериалните щамове са полирезистентни и трудно се намира антибиотик, който да действа срещу тях“, допълни началникът на Лабораторията по микробиология, вирусология и болнична хигиена към УМБАЛ „Лозенец“ и координатор за МЗ по EU-JAMRAI 2 проф. Емма Кьолеян. Тя уточни, че резистентността възниква в интензивните отделения на болниците, където се лекуват тежко болни пациенти със сериозни системни инфекции, множество диагнози, увредено общо състояние и намален имунитет. Те се нуждаят от мощни, бързодействащи, широкоспектърни и бактерицидни антибиотични препарати, които оказват силен селективен натиск. В резултат чувствителните бактерии бързо загиват, а резистентните продължават да се размножават. Една резистентна бактериална клетка може да предаде устойчивостта си към даден антибиотик на друга в рамките на 20 минути. Така резистентните към антибиотици щамове бързо се разпространяват в други болнични отделения, в обществото и в амбулаторната помощ.
„В амбулаторната помощ също трябва да се спазват правилата за рационално предписване на антибиотици – само при доказана или силно предполагаема бактериална инфекция. Препоръчва се общопрактикуващите лекари да използват стратегията за забавено предписване на антибиотици“, посочи още проф. Кьолеян.
Световната здравна организация (СЗО) е направила списък с три групи антибиотици, които би трябвало да се употребяват с приоритет в терапията – „Достъпни“, „Под наблюдение“ и „Резервни“. Както СЗО, така и Европейският център за профилактика и контрол на заболяванията са определили праг от 65%, който би трябвало да бъде делът на приоритетно използваните антибиотици от първата група, добави д-р Иванов. Това са спектърни антибиотици, които доказано водят до по-ниска резистентност. В страни като Дания, Норвегия и Швеция употребата на първата група – „Достъпни“ – достига почти 90% от всички използвани антибиотици. В България от 2014 г. насам процентът на тази група постепенно намалява и в момента, при праг от 65%, е около 40% в извънболничната помощ и между 23% и 25% в болничната.
„Данните за реалните продажби на антибиотици и информацията за предписаните и отпуснатите количества през електронната здравна система би трябвало да съвпадат, но това не се случва – продажбите са повече от предписаното“, алармира председателят на Българския фармацевтичен съюз Димитър Маринов.
