Националният съвет по цени и реимбурсиране на лекарствата извършва (НСЦРЛ) извършва сериозен обем дейности, които не са свързани единствено с ценообразуване, твърдят от Съвета в отворено писмо. То е отговор на намерението органът да премине към дирекция „Лекарствена политика“ на здравното ведомство като част от планирана административна реформа на министър Катя Ивкова.
Авторите му посочват, че НСЦРЛ изпълнява и нови за системата на здравеопазването функции. Сред тях са оценката на здравните технологии, проследяването на ефекта от терапията и анализът на данни от реалната медицинска практика, генерирането на национални идентификатори и поддържането на електронни публични регистри на лекарствените продукти, както и други високоспециализирани дейности.
От НСЦРЛ посочват още, че подобни структури съществуват самостоятелно в повечето европейски държави. Според тях оптимизацията на административните звена към МЗ не трябва да води до загуба на изграден експертен капацитет, прекъсване на установени процеси във внедрената информационна инфраструктура, прекратяване на трайни институционални отношения по модела на европейските професионални механизми, които имат пряко значение за лекарствената политика и публичното здраве.
Устойчивостта на процесите и ефективният контрол са не по-малко важни от административната ефективност. Ето защо считаме, че преди вземането на решения относно бъдещото институционално разпределение на тези функции е необходимо да бъде извършен пълен функционален и институционален анализ, който да обхване не само числеността и структурата на администрацията, но и:
– реалния обем и сложност на изпълняваните дейности;
– необходимия експертен и административен капацитет;
– натрупаното институционално знание и опит;
– внедрените информационни системи и данните, които се управляват;
– националните и европейските ангажименти;
– взаимовръзките между отделните функции и институции;
– рисковете от прекъсване или забавяне на процесите;
– необходимите гаранции за непрекъсваемост при евентуална структурна промяна.
От Съвета отправят призив за извършването на задълбочен функционален анализ до пълното изясняване на ролята на регулаторния орган в системата на здравеопазването, както на национално, така и на европейско ниво, и изготвяне на цялостната концепция за реформа в областта на лекарствената регулация. И посочват, че отвореното писмо поставя въпроса как държавата ще гарантира непрекъснатост на регулаторните процеси, прозрачността, цифровизацията, контрола и най-вече достъпа на българските пациенти до лекарствена терапия.
„В хода на провеждане на обществените консултации на готвените законодателни промени, Съветът ще заеме своята активна и отговорна позиция и ще представи публично своето мотивирано становище – в защита на устойчивостта на системата и преди всичко в защита на интереса на българските граждани“, пишат още авторите на отвореното писмо.
