Управлението на НЗОК изисква безупречна екипна работа, защото болестта няма партийна принадлежност, а в здравеопазването няма място за солови играчи, заяви пред депутатите от парламентарната здравна комисия кандидатът на „Прогресивна България“ за управител на касата д-р Владимир Даскалов.
Въвеждане на нови изследвания и осигуряване на модерна апаратура, комплексно лечение, пълна дигитализация и контрол над разходването на средствата, превенция и профилактика, подобряване на достъпа до лекари за хората, живеещи в отдалечени населени места, извеждане на процедури от болничната в извънболничната помощ и повишаване на стойността, която здравната каса заплаща за амбулаторните процедури, са част от предложенията, които д-р Даскалов направи в експозето си. По думите му дигитализацията е бариера за източване на финансови средства.
„Длъжни сме да започнем с честна диагноза на системата – всяка година бюджетът на НЗОК се увеличава с 10%, но въпреки това средната продължителност на живота в България остава ниска, заемаме челни места по предотвратима смъртност, сърдечно-съдовите заболявания са на първо място като причина за смърт“, отчете той. „Близо едно на всеки три деца страда от наднормено тегло, превръщайки се в пациент още в училищна възраст. Здравеопазването финансира усложненията, а не ранното откриване на заболявания. Тревожен е фактът и за личното доплащане от страна на пациента, достигащо 39%“, посочи още д-р Даскалов. И увери, че принципите, които ще спазва, са икономичност, ефективност, прозрачност и устойчивост в работата, дисциплина, ефикасност. Обеща също в работата си ще взима под внимание становищата на съсловните и пациентските организации.
Преминаване от плащане за обем към заплащане за качество е друго предложение на кандидата за шеф на НЗОК. По думите му би могло пилотно да се приложат стандартизирани показатели за качество, съобразени със спецификата на всяко лечебно заведение. „Критично важно е и проследяването на терапевтичния ефект от лечението“, подчерта д-р Даскалов. Според него друго ключово важна необходимост е контролът от страна на пациента чрез използване на мобилното приложение „еЗдраве“.
Д-р Даскалов предлага и по-строги критерии, по които НЗОК да сключва договори с нови лечебни заведения и за нови медицински дейности. По думите му публичният ресурс, който е над 5 млрд. евро, е ограничен и не би трябвало автоматично да покрива разходите за всяка нова структура, ако тя не запълва реален дефицит в здравната система. „Вярвам, че трябва да обмислим дали тези средства могат безусловно да покрият разходите за нови лечебни заведения или дейности, ако те не допринасят за решаването на реален здравен проблем. Тъй като ситуацията с откриването на нови структури и болници е твърде различна в страната, предлагам да разгледаме възможността за прилагане на задълбочена оценка на въздействието. В тази връзка, паралелно с актуализацията на Националната здравна карта от Министерството на здравеопазването, бих искал да поставя на обсъждане въвеждането на по-стриктни критерии за финансиране. Можем да помислим за решение, при което всеки нов договор с НЗОК да се сключва само ако бизнес планът му доказва, че се запълва реален дефицит в системата“, обясни Даскалов пред депутатите.
Всички рецепти да бъдат дигитализирани, да се създаде дигитална карта на търговците на дребно с лекарства, независимо дали аптеката работи по договор с НЗОК, да се заложи цялостно изграждане на Специализираната електронна система за проследяване и анализ на лекарствените продукти, лекарите да получават незабавна информация при липса на определен медикамент на пазара, предложи още номинираният от властта за управител на здравната каса. По думите му централизираните търгове, които се предлага да извършва Министерството на здравеопазването за скъпоструващи лекарства, биха постигнали най-ниска цена на медикаментите. Той изрази подкрепата си и за поддържане на генерична лекарствена политика. И предлага увеличение на средствата за общопрактикуващите лекари и финансиране от НЗОК на профилактични програми за отказ от тютюнопушене.
„Моята амбиция е да гарантирам, че зад всяко похарчено евро стои спасен човешки живот и справедливо възнаграден лекарски и сестрински труд“, увери д-р Владимир Даскалов. И се закани: „Услугата ще отговаря на реалната нужда на човек. Трябва да заплащаме целево и за комплексно проследяване на пациентите. Ако ръководството на едно лечебно заведение се опита да отчете леки случаи като тежки или да подаде документация за фиктивни пациенти, дигиталните ни системи за контрол ще блокират тези плащания. Ще налагаме санкции, за да гарантираме, че парите на здравноосигурените отиват само за реална медицина“.
Освен Даскалов здравната комисия изслушва и кандидата на „Продължаваме промяната“ за управител на НЗОК Станимир Михайлов, както и номинирания от „Прогресивна България“ за подуправител Здравко Шушков.
Михайлов постави като основни приоритети оптимизирането на разходите в болничната помощ, намаляването на доплащането от пациентите и засилването на финансирането на извънболничната помощ. Припомняме, той вече беше шеф на фонда от 2023 до 2025 г. с прекъсване, така че можеше вече да е свършил всичко, което днес обеща пред народните представители. Той също като Даскалов предлага амбулаторни процедури с малка сложност да бъдат изведени от болниците, а клиничните пътеки да се заплащат диференцирано според тежестта на заболяването. Според него неефективното харчене на средствата е сред основните причини за високото доплащане от пациентите.
Одит на информационната система за контролите, сформиране на работна група, която да започне да подготвя договорния процес със съсловните организации, въвеждане на електронни договори с лечебни заведения, които прилагат неразрешени за употреба лекарства, са първите стъпки, които би предприел Михайлов, ако бъде избран за управител на НЗОК. Това обаче едва ли ще се случи, тъй като безспорен фаворит за поста е номинираният от ПБ д-р Владимир Даскалов.
Кандидатът за подуправител Здравко Шушков пък предложи задължително допълнително здравно осигуряване за сметка на хората, така че да се намали доплащането.
