Съюзът на парамедиците в България настоява да бъде въведено практическо обучение по спешна помощ за персонала в специализираните болници за рехабилитация, по модел на развитите здравни системи в Европейския съюз. Причината е както обновеният стандарт по Физикална и рехабилитационна медицина, така и зачестилите в последните години случаи, в които такива болници търсят помощ за свои пациенти на тел. 112.
„Пациентите в т.нар. санаториуми не просто „правят процедури“. Сред тях има хора след инсулти, съдови инциденти, операции и травми, със сърдечносъдови и други придружаващи заболявания. Персоналът трябва да може да реагира адекватно при внезапно влошаване“, коментира Ива Пехливанска, председател на Съюза на парамедиците в България и действащ парамедик в специализирана болница за рехабилитация.
През 2025 г. е приет нов стандарт по Физикална и рехабилитационна медицина. Той определя като част от обхвата на рехабилитацията лечението на пациенти с неврологични, кардиологични, белодробни, онкологични и други заболявания. Стандартът изрично отчита и риска от усложнения като тромбоемболии, флеботромбози, белодробни усложнения и влошаване на придружаващи заболявания.
По действащия стандарт „Спешна медицина“ всяко лечебно заведение за болнична помощ е длъжно да предприеме необходимия обем действия по отношение на пациент в спешно състояние. До пристигането на екипа на ЦСМП трябва да бъде осигурен максимално възможният обем медицински дейности за поддържане на жизнените функции и стабилизиране на пациента. Това важи и за специализираните болници за рехабилитация.
Съюзът на парамедиците предлага в болниците за рехабилитация да бъде въведена система за практическа подготовка на персонала, включваща обучение по базова животоподдържаща помощ, сърдечно-белодробна реанимация, работа с автоматичен външен дефибрилатор; разпознаване на инсулт, инфаркт, алергичен шок, тежка хипогликемия и други животозастрашаващи състояния; алгоритми за реакция до пристигането на екипа на ЦСМП и периодично опресняване на практическите умения чрез симулации.
„Не е достатъчно да имаме човек с медицинска диплома в сградата. При спешно състояние трябва да има такъв, който знае какво да направи веднага, какво да не направи и как да организира екипа до пристигането на спешната помощ. Това са умения, които се тренират“, подчертава Пехливанска. Става дума за минимален практически стандарт за готовност при спешни състояния, съобразен с реалния профил на пациентите и с факта, че тези лечебни заведения работят денонощно. Оттам настояват Министерството на здравеопазването да обсъди възможността за въвеждане на единни изисквания за обучение и готовност на персонала в болниците за рехабилитация при спешни състояния, както и за минимално оборудване за първоначална реакция.
