Като организации, които работят непосредствено с пациенти и хора с хронични заболявания и увреждания, считаме, че при оценката на структурни промени водещият въпрос не трябва да бъде единствено дали административната система може да бъде организирана по различен начин, а как тази промяна ще се отрази върху достъпа до лечение, медицинската експертиза и реалното упражняване на правата на пациентите. Това заявяват в общо становище от Организация на пациентите с ревматологични заболявания в България и Сдружение „Достойнство 2023“ по повод предложенията за реорганизация на МЗ и по-конкретно в частта, свързана с Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти (НСЦРЛП) и Регионалните картотеки на медицинските експертизи (РКМЕ), направени от здравния министър Катя Ивкова.
Припомняме, политически партии, председателят на здравната комисия в НС проф. Костадин Ангелов, главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев, Фондация „Искам бебе“, координаторът на Експертния съвет по асистирана репродукция към МЗ д-р Георги Стаменов, здравният икономист Аркади Шарков и др., вече се обявиха против административната реформа на Ивкова.
„Подкрепяме подобряването на координацията между институциите, дигитализацията, премахването на реално установени дублиращи се функции и намаляването на ненужната административна тежест. От представения функционален анализ обаче не намираме достатъчна обосновка, че именно закриването на НСЦРЛП и прехвърлянето на РКМЕ към НЕЛК са необходимите и най-подходящите средства за постигане на тези цели. Поради това не подкрепяме предложените структурни решения в настоящия им вид. Особено притеснително за нас е, че самият функционален анализ отделя значително внимание на участието на заинтересованите страни. В него изрично са посочени организациите за защита правата на пациентите като заинтересована страна, която представлява и защитава интересите на своите членове и има отношение към обхвата и качеството на медицинските услуги. Посочено е и, че администрацията следва да разполага с конкретни идеи и планове за тяхното активно включване в разработването, изпълнението и мониторинга на публичните политики, както и че консултирането следва да се извършва през целия процес. На този фон е трудно да приемем за достатъчен подход, при който първо се формулират конкретни решения за закриване и прехвърляне на структури с пряко значение за пациентите, а участието на пациентските организации се предвижда едва на последващ етап“, се казва в становището и се подчертава, че консултация след избора на конкретен институционален модел не е равнозначна на участие в неговото разработване.
„Относно предложението за НСЦРЛП функционалният анализ установява припокриване на определени контролни функции в областта на лекарствените продукти между различни структури и предлага по-добра координация, ясно разграничаване на правомощията и методология за съвместни проверки. Това е проблем, който следва да бъде решен, но установяването на припокриване при контролните функции не е достатъчна обосновка за закриването на органа, който изпълнява значително по-широк кръг специализирани функции, свързани с цените, реимбурсирането, Позитивния лекарствен списък и оценката на здравните технологии. Самият анализ препоръчва прецизиране на контролните правомощия и подобряване на координацията между органите. Впоследствие обаче се предлага специализираната дейност на НСЦРЛП да бъде прехвърлена към Главна дирекция „Лекарствена политика“ към МЗ. За нас липсва достатъчно ясна връзка между установения проблем и избраното решение“, казват още недоволните пациенти.
Организациите подчертават, че липсва оценка, която да показва, че прехвърлянето на функциите към дирекция в МЗ ще гарантира достъпа до иновативни медикаменти и е новият модел ще осигури по-добра експертност, прозрачност и предвидимост. Според тях не е ясно как ще се гарантира независимостта на оценката на здравните технологии, как ще бъде уредено административното обжалване на решенията, как ще бъдат довършени висящите производства и дали ще бъде гарантирана непрекъснатата работа на регистрите и информационните системи.
„За пациентите от съществено значение е дали новият модел ще осигури по-бърз, равнопоставен, прозрачен и предвидим достъп до лечение. Поради това считаме, че на този етап НСЦРЛП не следва да бъде закриван“, се посочва в становището.
Според пациентските организации при РКМЕ въпросът е още по-пряко свързан с ежедневното упражняване на права от хората с увреждания. „За нас РКМЕ не е просто административно звено от организационната структура на РЗИ. Това е входната и една от основните контактни точки в процедурата по медицинска експертиза. Функционалният анализ аргументира предложението за прехвърляне към НЕЛК с необходимостта процесът да бъде обединен в една система и с тезата, че разделянето на дейността между няколко структури води до размиване на отговорността. Разбираме логиката за по-добра координация. Не считаме обаче, че от нея автоматично следва необходимост РКМЕ да бъдат структурно включени именно в НЕЛК“, заявяват от Организацията на пациентите с ревматологични заболявания в България и Сдружение „Достойнство 2023“ и подчертават, че категорично не подкрепят предложенията на Ивкова в настоящия им вид.
„Призоваваме МЗ да преразгледа предложенията в частта за НСЦРЛП и РКМЕ преди предприемането на конкретни законодателни и организационни действия и да проведе реален процес на съвместна работа с пациентските организации и организациите на хората с увреждания. Важно е този процес да не бъде ограничен до формално провеждане на срещи или обществени консултации след избора на модела. Участието трябва да позволява на засегнатите страни действително да влияят върху формулирането на решенията“, завършват пациентските организации.
