Конкретни мерки за подобряване на достъпа до лечение, самоконтрол и за съвременни технологии за хората с диабет в България предлагат от Асоциацията на пациентите, активни в здравеопазването (АПАЗ) и настояват за такива в писмо до ръководствата на МЗ и НЗОК.
Да се увеличи броят на тест-лентите, заплащани от касата; да се разшири достъпът до системи за непрекъснат мониторинг на глюкозата; да се увеличи броят на пациентите, които могат да получат инсулинови помпи; да се осигури достъп до сензори и за пациенти с диабет тип 2 при доказана медицинска необходимост; да се преразгледат критериите, при които добрият контрол на заболяването може да доведе до отпадане на достъпа до ефективна терапия; да се оптимизира дейността на експертните лекарски комисии; да се разработи национална програма за скрининг и ранно откриване на диабета, искат от АПАЗ.
Съществуващият механизъм, при който подобряването на показателите на пациента може да го лиши от достъп до терапията, довела до това подобрение, е сред най-сериозните проблеми, отчетени от пациентската организация. При спад на гликирания хемоглобин пациентът може да престане да отговаря на административните критерии за определено лечение, въпреки доказания положителен ефект. В конкретни случаи това води до доплащане от около 50 евро месечно. Според организацията подобен подход не насърчава добрия контрол, а го санкционира. „Решенията за лечение трябва да се основават на индивидуалното състояние и медицинската преценка“, категорични са от АПАЗ.
Според организацията отпускането на 150 тест-ленти за тримесечие не отговаря на реалните потребности на значителна част от пациентите, особено за хората на инсулиново лечение. За ограничения достъп до сензори и инсулинови помпи от АПАЗ посочват данни от НЗОК, според които сензори за непрекъснат мониторинг, заплащани от касата, използват 1577 деца и 4492 възрастни. Данните за предоставените инсулинови помпи също показват изключително ограничен обхват – 16 изделия за пълнолетни и 13 за непълнолетни пациенти. От асоциацията настояват съвременните технологии да бъдат разглеждани като основен инструмент за контрол на заболяването, а не като ограничено достъпно изключение и призовават МЗ и НЗОК да започнат институционален диалог с пациентските организации и медицинските специалисти.
