Месечните заплати на директорите на някои държавни болници значително надхвърлят тези на ръководни длъжности на държавата и въпреки това финансовите резултати са отрицателни и водят до загуба на лечебните заведения, обяви пред журналисти министърът на здравеопазването Катя Ивкова. По думите й възнагражденията на чиновници в МЗ, които участват и в съветите на директорите на държавни болници, пък достигат до 8000-9000 евро месечно, което е повече от министерската заплата. Затова ще има нова методика за определяне на възнагражденията, които ще получават членовете на бордовете на държавни болници, като те ще бъдат обвързани с резултатите от дейността им.
За болница „Пирогов“ приходите към 31 март 2026 г. са 25 млн. евро, разходите са около 24 млн. евро. Делът на разходите за персонал е 60%. Задълженията на спешния институт са малко над 41 млн. евро, но без просрочия. Заплатата на директора на за януари тази година е над 10 000 евро, а за март над 12 000 евро.
В Александровска болница общо приходите са над 21 млн. евро, разходите са над 22 млн. евро, общо задълженията са над 60 млн. евро, а просрочените са над 3,6 млн. евро. Заплатата на директора е над 8559 евро на месец.
В „Св. Екатерина“ общите разходи са над 10 млн. евро, а дълговете – 28 млн. евро, просрочените задължения са над 2 млн. евро. Заплатата на директора е 8181 евро.
В столичната болница „Св. Наум“ общите задължения са над 2 млн. евро, заплатата на директора за януари е над 8000 евро, а за март – над 10 000 евро.
Дълговете на столичната инфекциозна болница „Иван Киров“ са над 5 млн. евро, но не са просрочени, а шефът на лечебното заведение се разписва на над 14 000 евро месечно.
В „Лозенец“ общите задължения надхвълрят 20 млн. евро, като близо половин милион от тях са просрочени, но за сметка на това директорката е получила през януари тази година 8500 евро, но през март заплата е скочила до впечатляващите 40 348 евро, отчете с изненада министър Ивкова. По-късно от „Лозенец“ обясниха, че в тази сума от над 40 000 евро влиза еднократно обезщетение за стаж и възраст, за който има документ от НОИ.
В „Майчин дом“ дълговете са 11 млн. евро, от тях просрочени са 5 млн. евро, а заплатата на директора за март е 10 хил. евро.
Шефът на болницата в Благоевград е получил 36 720 евро през февруари и 13 764 през март и малка утеха е, че лечебното заведение няма просрочени дългове.
Най-ниска е заплата на директора на най-закъсала болница – варненската „Св. Анна“. Тя е с 14 млн. евро дългове, от които 4,5 млн. евро просрочия, а шефът получава получава 6278 евро месечно.
В МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ – Велико Търново директорът се разписва на над 14 000 евро на месец, въпреки общите задължения на болницата от 5,4 млн. евро, но поне няма просрочия.
От началото на годината до края на май от звено „Вътрешен одит“ към МЗ са извършили 22 проверки с фокус върху прилагането на наредбата за условията и реда за лечение с неразрешени за употреба лекарства и договорите за съвместно управление, посочи още Катя Ивкова. И уточни, че е изискала информация за договорите между болниците и различни изпълнители, като е установено, че в тези договори има процентни съотношение, които са в полза на другия контрагент, а не на болницата. В някои случаи съотношението е 20:80, но не в полза на болницата. Тук става дума най-вече за кардиологии и лаборатории за образни изследвания.
За някои от резултатите от проверките са сезирани прокуратурата, Агенцията за държавна финансова инспекция, ДАНС и ДНСК. На въпрос дали се предвижда смяна на директори на болници министър Ивкова каза, че е редно да се изчакат отговорите по сигналите, изпратени до компетентните органи.
На въпрос за внезапното назначение на бившия служебен зам.-здравен министър д-р Петър Грибнев като зам.-шеф на столичната УСБАЛО „Проф. Иван Черноземски“, при условие, че само преди седмици е участвал в избора на директор, министърката отговори, че е назначила проверка по постъпил официален сигнал.
Ивкова припомни и един от приоритетите си в работата – актуализиране на Националната здравна карта. Тя ще бъде интерактивна и в реално време ще се преценява къде и как има нужда от нови болнични легла, а НЗОК ще избира с кого да сключи договор. Административно ще бъдат преиздадени и разрешителните на действащите болници. Ще има данни за реалната използваемост на леглата, за да не могат болниците да връщат пациенти при 55.5% средна използваемост на леглата в тях. Планира се и инвентаризация на болничните легла с цел да се провери дали броят им отговаря на разрешителните за дейност.
Иначе, според данните от НЗИС, средствата в сектора се увеличават всяка година, приемът в болница също се покачва, но здравните резултати не се подобряват.
Здравният министърът обяви още, че има сериозни проблеми с държавната фирма за ваксини „Бул Био“, която работи на загуба и освен това е имала спрян износ и бележки от основен партньор – Световната здравна организация.
Катя Ивкова увери, че ще работи тясно с младите лекари, за да изпълни исканията им за достойно възнаграждение и прозрачни условия за специализация. Тя дори предложи те да участват в изготвянето на решенията на техните проблеми.
