Всеки десети тийнейджър проявява признаци на дигитална зависимост, алармираха експерти по време на медийното събитие „Детското мозъчно здраве в дигитална среда – къде свършва ползата и започва рискът“, организирано от Фондация „Съвет за мозъчно здраве“.
„Днес, в Деня на детето, искаме да поставим темата за влиянието на екранното време, мобилните устройства и социалните мрежи върху мозъчното здраве, психичното развитие, вниманието, поведението и социалното функциониране на децата. Нашата цел не е да се противопоставим на технологиите, а да поставим началото на информиран, научно обоснован и национално значим разговор за това как децата могат да растат в дигитална среда, без това да нарушава процесите на развитие, учене, сън, емоционална регулация, общуване и психично здраве“, каза чл.-кор. проф. Николай Габровски, председател на Фондация „Съвет за мозъчно здраве“.
Проф. Димитър Масларов, началник на Клиниката по нервни болести в Университетска Първа МБАЛ „Св. Йоан Кръстител“ – София и член на УС на Фондация „Съвет за мозъчно здраве“, представи пилотно онлайн проучване, проведено в края на май 2026 г. сред 100 седмокласници в столичното 119 СУ „Акад. Михаил Арнаудов“. Данните показват, че смартфонът е основното устройство за достъп до интернет за 92% от анкетираните, а в учебни дни 35% от тях прекарват по 3–4 часа дневно с телефон. Всеки десети надхвърля 6 часа дневно, а през уикендите и ваканциите този дял нараства до 22%.
Онлайн активността е доминирана от социални мрежи и развлечения, докато едва 14% използват устройствата си за учебни цели. Instagram и TikTok са водещите платформи, а данните поставят акцент върху нуждата от по-ефективен подход към дигиталната хигиена: 40% от учениците осъзнават здравните рискове, 36% не могат да ги преценят, а близо половината се определят като слабо информирани или незапознати. „Макар и да не са възможни генерализации, това пилотно проучване е сериозно основание за работа по адекватна кампания с експертни аргументи“, заключи проф. Масларов.
Аркади Шарков, здравен икономист и член на УС на Фондация „Съвет за мозъчно здраве“, представи темата за здравните и икономически вреди от социалните мрежи и прекомерното екранно време при деца и възрастни. Според последните изследвания тийнейджърите, ползващи социални мрежи, имат три пъти по-висок риск от депресия и тревожност в сравнение с неползващите, а при над 5 часа дневно вероятността за развитие на депресия нараства 2,8 пъти. „Психичните разстройства, подхранвани от прекомерното екранно време, струва на глобалната икономика над 1 трилион долара годишно, като само в ЕС очакваните загуби възлизат на 76 млрд. евро годишно до 2050 г.“, посочи Шарков. Той допълни, че в университетите често се виждат последствията от т. нар. пуканков мозък (popcorn brain) – или такъв, който е свикнал на постоянна дигитална стимулация, където мислите прескачат една върху друга, точно като пукащи се пуканки, а фокусът и вниманието липсват.
„Екстремното използване на екрани, над шест часа дневно, влияе върху нервното развитие на децата, включително върху способността им за концентрация и внимание. При използването на социални мрежи се наблюдава свръхстимулация на пасивното внимание за сметка на активното. При засилено пасивно внимание се отделя допамин – невромедиатор, свързан с любопитството и търсаческото поведение. Когато обаче тези ресурси се изчерпят, започваме да наблюдаваме поява на тревожност при децата“, обясни проф. Георги Ончев, заместник-председател на Българската психиатрична асоциация. По думите му това води до повишена бдителност към екраните за сметка на намалената чувствителност и ангажираност към заобикалящия реален свят. Според проф. Ончев информационните кампании за вредите от прекомерното използване на електронни устройства не са достатъчни сами по себе си. Необходимо е паралелно с тях да се предлагат реални алтернативи, както и ясни ограничения за времето, прекарано пред устройствата.
Темата за децата и дигиталната среда през призмата на психотерапията представи д-р Велислава Донкина, клиничен психолог и преподавател по психоанализа и психосоматика, съучредител на Асоциацията на психолозите и психотерапевтите, работещи в медицински структури. Според нея аутизмът, агресията, зависимостта, вкл. дигиталната, психосоматичните заболявания, имат в известен смисъл общ корен – отсъствието и емоционалната самота в свят, който усещаш като чужд. „Усещаш преди да можеш да го осмислиш. Защото човекът, който трябва да бъде твоят остров на близост, чиито глас и мирис познаваш още преди да можеш да познаваш, отсъства. Емоционално или и физически“, каза д-р Донкина.
Тя допълни, че невронауките отдавна са показали, че добрата грижа, която получаваме в ранното детство, създава онези биохимични механизми, които позволяват на нервната ни система да се успокоява сама. Затова трябва да мислим за подкрепата на деца и родители в ранното детство – още преди да се появи детето, още в изграждането на отношенията ни със себе си и с другия.
Какво показват международните данни и опит по темата сподели и клиничният психолог Стефания Габровска. Тя каза, че дигиталната среда вече е неизменна част от реалността на всяко дете, поради което фокусът на обществото трябва да бъде насочен към адаптация и превенция, а не към абсолютни и неефективни забрани. Основният риск на устройствата се крие в това, което те изместват от ежедневието: пълноценния сън, физическото движение, игрите, четенето, живото общуване и емоционалната саморегулация.
С оглед на международния опит и нуждите на местната общност, експертите формулираха пет ключови препоръки за България:
- Въвеждане на възрастови ограничения за екранно време: 0–2 години (нулева експозиция); 2–5 години (до 1 час качествено съдържание на ден); над 5 години и юноши (до 2 часа развлекателно екранно време на ден).
- Ограничаване на телефоните в училище: Извеждане на устройствата извън учебния процес, особено в началния и прогимназиалния етап.
- Защита на съня: Пълно отсъствие на екрани поне 1 час преди лягане.
- Образование за дигитална грамотност: Изграждане на училищни програми с фокус върху психичното здраве, алгоритмите и кибертормоза.
- Инвестиция в реални алтернативи: Осигуряване на достъпна среда за спорт, извънкласни клубове, четене и игри.
„Мозъчното здраве на децата изисква среда, в която екранът не е най-интересното налично нещо. Поради това не е достатъчно просто да кажем на децата „остави телефона“ – обществото и семейството трябва да им предложат по-привлекателна и пълноценна алтернатива“, каза проф. Николай Габровски.
