От Българския лекарски съюз (БЛС) изразяват тревогата си от липса на кадри за предстоящото разкриване на нови 100 амбулатории за извънболнична помощ в страната. Това се посочва в позиция на съсловната организация по повод анонсираното вчера от здравното ведомство начало на изграждане на модерни амбулатории в 96 села и 4 града, които ще се предоставят за безвъзмездно ползване на медицински специалисти чрез договори със съответните общини.
Скенер.нюз публикува цялата позиция на БЛС:
Във връзка с обявеното начало на изпълнението на проектите за изграждане на 100 амбулатории в 37 общини, Българският лекарски съюз принципно подкрепя усилията за подобряване на достъпа до медицинска помощ в малките населени места и отдалечените райони на страната. В същото време обаче не може да не се отбележи, че подобен тип инвестиции в инфраструктура и оборудване, включително развитието на телемедицината, следва да бъдат реализирани при ясно разписани правила, съобразени с реалните възможности на системата и гарантиращи сигурността на пациентските данни и проследимостта на медицинската дейност. Нещо повече – те трябва да отразяват в достатъчна степен един от най-съществените дефицити в българското здравеопазване, а именно липсата на медицински кадри.
Данните от последното национално проучване на агенция „Тренд“, проведено по поръчка на Българския лекарски съюз, са показателни в това отношение. Като сериозен недостатък на здравната система се откроява недостигът на медицински специалисти. Друг съществен дефицит е недостатъчното покритие на здравните услуги в определени региони на страната. На този фон липсата на инфраструктура и оборудване остава на заден план в обществените нагласи.
В този контекст възниква основателният въпрос доколко изграждането на нови амбулатории ще постигне реален ефект, ако липсват лекари, които да работят в тях. Практиката до момента показва, че дори при наличие на сериозни стимули от страна на редица общини – включително предоставяне на жилища, финансови бонуси и други облекчения – интересът от страна на медицинските кадри остава ограничен.
Това е показателно, че проблемът не се изчерпва с материалната база, а се корени в по-дълбоки структурни дефицити: недостатъчен брой медицински кадри, значителна част от които са в напреднала възраст, неравномерното им териториално разпределение, както и липсата на последователни и дългосрочни политики за тяхното задържане и развитие – фактори, които допълнително задълбочават проблема в дългосрочен план.
Считаме, че ресурс от подобен мащаб би могъл да бъде насочен по-ефективно, ако паралелно или приоритетно се инвестира в стимулиране на обучението, специализацията и задържането на медицински кадри в страната. Това включва както финансови механизми, така и създаване на предвидима и устойчива професионална среда, която да мотивира младите лекари да се реализират в България, включително и в по-слабо обезпечените региони.
Българският лекарски съюз подчертава, че устойчивото развитие на здравеопазването изисква балансиран и реалистичен подход. Без наличието на достатъчно квалифицирани специалисти, дори най-добре изградената инфраструктура рискува да остане неизползвана.
Прави впечатление, че настоящото ръководство на Министерство на здравеопазването предприема действия по сключване на договорите броени дни преди приключването на своя мандат. Паралелно с това обаче процедурите, свързани с други ключови програми в сектора, бяха рестартирани от самото начало.
В заключение изразяваме надежда, че бъдещите управленски решения ще бъдат съобразени с реалната ситуация в здравната система и ще адресират приоритетно най-съществените й проблеми. Подобен тип ключови и дългосрочни решения, насочени към преодоляване на действително наболели проблеми, следва да бъдат вземани след задълбочено обсъждане и постигане на консенсус, включително и с тези, чиято дейност е пряко и съществено засегната. Само чрез последователна и дългосрочна политика може да се гарантира реално подобрение в достъпа и качеството на медицинската помощ за българските граждани.
