Жена е жива и ходи след 4 месеца лечение и 8 операции в ИСУЛ

56-годишната пациентка постъпва с тежко инфектирана рана на дясната подбедрица и образувана кухина в крака, през която можеш да си прокараш ръката

116
ИСУЛ

Жена е живо и вече ходи след 4-месечно лечение и 8 операции в ИСУЛ. В Клиниката по ортопедия и травматология на столичната болница спасяват живота на 56-годишната пациетка със сериозно инфектирана рана на дясната подбедрица.

Тя постъпва в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ на 21 ноември миналата година в изключително тежко общо състояние със животозастрашаваща инфекция на единия крайник. Два дни преди това се е наранила на ръба на метална количка. Раната е обработена и първично затворена. В Спешното отделение на ИСУЛ жената е докарана от екип на Спешна помощ.

От този момент започва продължителна битка с поредица от интервенции. Извършени са осем операции за овладяване на инфекцията и впоследствие за реконструкция и покриване на големия тъканен дефект (инфекцията до такава степен е „изяла“ тъканта, че в подбедрицата на пациентката се е образувала кухина, през която можеш да си прокараш ръката).

Паралелно с това се провеждат микробиологични изследвания и целенасочено лечение срещу установените причинители на инфекцията. Още в самото начало лекарският екип се изправя пред предизвикателството да спаси живота на пациентката и да предотврати загубата на крайника ѝ. Всеки ден се прави преоценка на състоянието и се предприемат необходимите действия.

Микробиологичните изследвания в различните етапи от лечението установяват последователно причинители, изискващи прецизен терапевтичен подход – първоначално Streptococcus pyogenes, а в по-късен етап и Enterococcus faecium. Това допълнително усложнява лечението и налага внимателно проследяване, адаптиране на антибиотичната терапия и стриктен контрол върху състоянието на раната.

Случаят е особено труден и поради това, че не става дума за една операция с бърз ефект, а за дълга битка на етапи – от овладяване на животозастрашаващата инфекция, през ограничаване на тъканното увреждане, до постепенно възстановяване и покриване на дефекта.

След месеци усилия на екипа инфекцията е овладяна, а пациентката е сталбилизирана. При последния контролен преглед жената вече се придвижва само с бастун, със запазени движения в глезенната става, при значително подобрено общо и локално състояние. Очаква се постепенно кракът ѝ да се възстанови достатъчно, за да може да се придвижва без помощни средства.

СПОДЕЛИ